Дворецът "ТОПКАПЪ"

Султанът и дворецът са начело на управлението на османската държава. Дворецът е бил резиденция, работно място и център на Османската империя. Дворецът "Топкапъ" е построен през 1460 г. от завоевателя на Истанбул султан Мехмет II (Фатих султан Мехмет) и е служил за резиденция на турските султани и приближените му до средата на XIX в. Фатих построява най-напред "Чиниената резиденция", а впоследствие дворецът и го нарича "Сарай-и Джедит" (нов дворец). През XIX в. дворецът е наречен "Топкапъ".

"Топкапъ" е построен върху византийски дворец - център на византийското управление. Камъните и колоните, останали от двореца, са използвани при направата на Топкапъ. Все още се пази водохранилището на византийския дворец и е под защитата на съответните институции. В градината на лалетата се намира и ваната за кръщенета, останала от византийския период. Този факт е показател за позитивното отношение на османската власт спрямо културното наследство на предшествениците си.

Трите страни на двореца "Топкапъ" са заобиколени от море. Към морето са изградени дворцови стени, а на сушата обсадни стени, дълги 1400 метра, наречени "Сур-и Султани". Построен на площ от 700 000 кв. м, дворецът се състои от три основни части - бирун, ендерун и харем. Разположението на двореца, дворцовите церемониални сгради и дворцовото пространство са проектирани според тези три основни части. Дворецът "Топкапъ" има три врати: Баб-ъ Хюмаюн, Баб-юс Селям и Бабю-с Саде - главна врата, 4 двора, харем, голяма градина (Гюлхане) и други градини.

Проектите на двореца "Топкапъ" са заимствани от двореца в Едирне, построен от бащата на Фатих султан Мехмет, Мехмет II на брега на река Тунджа. Планът на двореца включва различни дворове, градини, помещения за държавни служители, резиденция на владетеля, други резиденции и сгради за служителите на двореца.

През XIX в. дворецът не може да задоволи потребностите на държавния протокол и церемониите и става причина след 1830 г. синът на султан Махмут II, султан Абдюлмеджит Хан да не обитава дългосрочно двореца. През 1850 г. турските султани се местят в двореца "Долмабахче", разположен на Босфора. Султанската хазна, свещените реликви и императорските архиви са останали на съхранение в "Топкапъ" и след преместването на султаните в Долмабахче. Дворецът "Топкапъ" остава бащино огнище и място за съхранение на свещени предмети.

През 1924 г. и след отхвърляне на османското управление през 1922 г. дворецът се превръща в музей. В него са изложени 12 000 експоната - китайски порцелан, 900 - японски порцелан, единствена по рода си колекция от турски платове от XVI и XVII в., килими, колекции от оръжия и европейски порцелан.

В библиотеката на двореца "Топкапъ" се съхраняват 22 000 ръчно написани книги. Тези писмени произведения освен на арабски, персийски и турски език са писани и на славянски, гръцки, арменски, латински и унгарски език. Мястото, където е живял Фатих султан Мехмет, е превърнато в султанска съкровищница. В тази част на двореца, до османския трон е изложен и тронът, подарен от Иран, различни подаръци от Индия от епохата на Бабурите, свещени реликви от времето на византийците, безброй скъпоценности, както и рядко срещан вид елмаз.

Едни от най-интересните помещения на османския дворец са неговите кухни. Тук могат да се видят и няколко султански каляски от сарайския двор. Най-високата сграда в двореца е Кулата на справедливостта, където се е събирал Султанският съвет (Imperial Consul). На заобиколения от тези сгради среден двор веднъж на три месеца се организирали церемонии, на които в присъствието на чужди посланици еничарите получавали паричните си възнаграждения.

Харемът и Висшето училище (Ендерун), които оформят вътрешната част на дворцовия комплекс, са сградите с особено историческо значение. В Ендеруна се обучавали специално подбрани деца (девширме), които били подготвяни за държавна или военна служба. Тук те получавали теоретични знания, но и участвали в поддръжката на дворцовата дейност. Днес в двора на Ендеруна се намират текстилната секция, императорската съкровищница и свещените реликви, съхраняват се вещите на пророка Мохамед, както и вещи на други пророци.

Харемът е мястото, където са се подготвяли подбрани за двореца млади момичета. Тук те се обучавали на четмо, писмо, мода и музика. Харемът е прочут със своя порцелан и блестящи шедьоври на османската калиграфия.

Основна част от османския дворец е неговият архив. Документите на Османската държава, както и тези, свързани с отношенията на тази велика страна с почти всички суверенни европейски и азиатски държави, се съхраняват в този архив. османската държава отдава голямо значение на архивното дело и го практикува много стриктно.

Дворецът "Топкапъ" е един скромен дворец. Основна част от средствата, които османската държава е изразходвала, са били за построяване на великолепни джамии, казарми, мостове, големи ханове (кервансараи) и странноприемници. Например прочутият през XVI в. архитект Синан е построил само една част от двореца "Топкапъ". Принадлежащите на този скромен дворец красиви сгради с пандантив, прекрасният порцелан и местоположението на двореца сред природата на Сарайбурну му придават естествена красота и величие. На преден план изпъкват не толкова богатството и величието на този дворец, а неговата типична архитектура, стил и традиция. Всъщност дворецът "Топкапъ" е приютил османската история като бащин дом. Султаните дори и да не са живели в него, тленните им останки след смъртта са били полагани тук. Ритуалното обрязване на синовете и внуците на султаните също е било извършвано в двореца. Философията на османската държава може да се види във всеки кът на този дворец.

Стотиците служители на двореца и няколкото хиляди спахии от кавалерийската гвардия са живели скромно, далеч от охолства. В двореца са се приготвяли едни от най-вкусните деликатеси на прочутата турска кухня. Животът на хората тук е протичал планирано, скромно и дисциплинирано. Дори величието на султана е било насочено за постигане на ефект повече навън, отколкото вътре в двореца.

Тържествата в османския дворец се открояват с особена величественост. Тези церемонии са впечатлявали както местното население, така и чуждите гости. Всеки петък султанът излизал сред народа с пищна церемония (Алай), за да отиде и отслужи молитва в една от истанбулските джамии. Молбите, които Султанът е получавал, са били писани на езиците на различните народи, намиращи се в рамките на империята. Дворецът е организирвал тържества и церемонии и щедро е гощавал населението по време на ритуалните тържества по обрязване на принцовете. Трябва да се отбележи значимостта на парада и шествието на занаятчиите. След завръщане на войската от победен поход впечатляващ парад, изпъкващ с брони, оръжия и униформи, е преминавал през центъра на града.

Османският дворец е изпълнен с духа на поезията и музиката. Музикантите и поетите винаги са били удостоявани с награди. Всеки султан е имал творчески заложби. Селим III е бил голям композитор, Ахмед II - изящен калиграф, Махмуд II - калиграф и музикант, Сюлейман Великолепни - златар, Абдюлхамит II - дърводелец, Мурад IV - спортист и изкусен калиграф, Мехмет II - хуманист от ренесансов тип, който знае гръцки и пише стихове на персийски език.

Дворецът "Топкапъ Сарай" се състои от изящни, а не от високи сгради. Всички негови сгради, с изключение на Кулата на справедливостта и кубетата на харема, които се виждат от морето, са били по-ниски от големите чинари, намиращи се в двора на двореца и около него. Дворецът е разполагал с голям бостан и розови градини. Красиво подредените градини с цветя и най-вече тези с лалета - символ на османския вкус и изтънченост, са способствали за мисловното разтоварване и презареждане на османските султани, управлявали с грижи милионите квадратни километра територии, разположени на три континента. Градината на двореца е запазила същата красота и до днес.
Източник:
"Дворецът "Топкапъ"
със своето местонахождение и събития",
проф. Илбер Ортайлъ, издателство "Кайнак", 2007