Имарет-ислямският архитектурен диамант на Кавала

Здравка Михайлова

За архитектурния произход на имаретите се знае, че на времето те са били създавани с перспективата за основаване на нов град или на нов квартал в необитаем район. Жилищните комплекси изниквали впоследствие около неговата сърцевина. В това отношение имаретът може да бъде уподобен на античната гръцка или римска агора в смисъл на отправна точка и обществено средище.

Разположена амфитеатрално над едноименния беломорски залив, Кавала се слави като един от най-красивите градове на Гърция. Османлиите го завладяват през 1391 г., а от края на XV в. името му е променено от Хрисуполи, буквално означаващо Златоград, на Кавала. Днешният град Хрисуполи се намира на трийсетина километра от Кавала и не случайно е побратимен със Златоград, който отстои на около осемдесет километра по права линия от него. Една от обсъжданите нови транспортни връзки между България и Гърция е именно по това направление. Съществува договореност между министрите на транспорта на двете страни през 2008 г. между България и Гърция да бъдат открити два туристически прехода - Златоград-Кавала и Смолян-Арда-Драма, които ще бъдат и с най-ниска себестойност в сравнение с по-големите инфраструктурни проекти за нови ГКПП-та.

"Старият град" на Кавала на полуостров Панагия е богат на образци от двукатни къщи от т. нар. балкански възрожденски тип. Изкачвайки се по-нагоре по стръмната калдъръмена улица "Пулиду", отдясно ще видите фасадата на импозантна ислямска постройка - Имарета, а отляво барчета, кръчмички и кафенета с живописни имена като "Дембелхане" или "Ортачетата", докато тя не ви изведе до площадчето с конната статуя на Мохамед Али, намираща се пред родната къща на египетския владетел. Една от малкото в Гърция, в които е запазено вътрешното разпределение с мъжко и женско отделение - харемлък и селямлък. Срещу нея се издига конната статуя на основоположника на египетската династия, завършила с крал Фарук и реформатор на страната край Нил, дарена от признателната гръцка общност в Египет с посвещение към баща му крал Фуат. Допреди няколко години тя бе отворена за посетителите като музей, а в момента се извършват реставрационни работи и ще бъде превърната в ресторант с турска кухня.

Имаретът или kulliye в Кавала е внушителен архитектурен комплекс от последния османски период, благотворително и образователно заведение, построено от Мохамед Али, роден в града през 1769 г. Някои твърдят, че се е родил година по-рано, но като адмириращ великия Наполеон обичал да заявява същата година на раждане като неговата. Син на турско-албански ага на име Ибрахим, остава отрано сирак и съвсем млад постъпва в турската войска, където се отличава твърде скоро. През 1801 г. взима участие в битките срещу Наполеоновата армия, окупирала Египет през 1798 г. Успява да освободи земите край Нил от чуждите завоеватели и само след няколко години, разчитайки на опита си и придобитата мощ, се разбунтува срещу пашата на Египет и го заменя на този пост, привидно назначен, но всъщност извоювал новата си длъжност с помощта на своите съмишленици. През 1802 г. командващият турско-албанската наемна войска Мохамед Али поема управлението на страната, а през 1805 г. получава титлата паша. Първа негова грижа става изтребването на около тристата бейове от мамелюшки произход, единствената сила, която би могла да оспори властта му. Провежда поземлена реформа и реорганизира войската, като мобилизира фелахи, които обучава с помощта на френски офицери. Също така завладява Судан през 1820 г. Като компенсация за услугите, които оказва към Портата, като изпраща сина си Ибрахим начело на военен корпус за потушаване на гръцкото националноосвободително въстание в Пелопонес (1824-1828), получава островите Крит и Тасос и предявява претенции спрямо Сирия, която след поражението си през 1833 г. султанът отстъпва на египетския валия. Мохамед Али настъпва в Сирия и Анадола, стига до Коня и представлява реална заплаха за свалянето на османската династия. Тази опасност е предотвратена с намесата на Англия през 1841 г. Тогава на Мохамед Али е дадена титлата на наследствен хедив, тоест вицекрал на Египет.

Когато Наполеон завладява Египет, Александрия имала само няколко хиляди жители. Прозрял важността на географското й разположение, Мохамед Али се заема да възвърне величието на града от епохата на Птолемеите. Потегнал пристанищата, системата от канали и бляскавия дворец. Така се озовал от другата страна да се любува на същото море, което му доставяло такава радост като малко дете в Кавала. По време на управлението си само за няколко години Мохамед Али съумява да положи основите на реорганизирането във всички сфери на държавата край Нил, но никога не забравя и родното си място. Неизменно оказва гостоприемство и предоставя закрила на земляците си от Кавала, попаднали в Египет. През 1817 г. основава Имарета в Кавала, комплекс от сгради, действал до 1902 г. като медресе (богословска академия), а до 1923 г. и като благотворителна институция - приют за бедни с всекидневни дажби храна. Когато Мохамед Али решава да построи Имарета, Кавала е малък град, чието население наброява 3000-4000 жители, повечето от които турци. Въпреки това още от XVIII в. той е важно пристанище, намиращо се сравнително близо до Проливите по пътя към Ориента. Колкото до Тасос, богатият на дървен материал остров, който можел да бъде експлоатиран за поддръжката на корабите от египетската флота, източниците твърдят, че той му бил преотстъпен от Високата порта през 1807 г. по негово искане, с оглед облекчаване тежката данъчна повинност и за да възнагради жителите за помощта, която му оказвали. Така пашата на Египет посвещава Имарета и Тасос като вакъфска собственост в полза на жителите на двете свързани с младостта му места.

Относно архитектурния произход на имаретите се знае, че на времето те са били създавани с перспективата за основаване на нов град или на нов квартал в необитаем район. Жилищните комплекси изниквали впоследствие около неговата сърцевина. В това отношение имаретът може да бъде уподобен на античната гръцка или римска агора в смисъл на отправна точка и обществено средище. За древните римляни съответните градски единици били форумът и базиликата (градският център и храмът). Приблизително същият модел е следван и в древна Гърция с агората и храмовият комплекс: култови практики, граждански и политически живот съжителстват в обществените дела на полиса. Стъгди-тържища и ханове съществували във всички големи градове в миналото, като се надпреварвали помежду си да предлагат услуги на чуждоземните керванджии, съзнавайки че търговията би им донесла богатство и благоденствие. Хановете от този тип, т. е. турските и персийските кервансараи, представлявали неразривна част от мюсюлманското гостоприемство към търговците и структурата на имаретите.

В двете медресета на Имарета в Кавала имало 61 обитаеми помещения, 25 на първия и 36 на втория етаж, които подслонявали около 60 пансионери през лятото и 300 през зимата, като в едно помещение съжителствали по четирима-петима софти. Продължителността на обучението не била ограничена и учениците се записвали като деца, но можели да останат там в продължение на дълги години. Осигурявали им безплатна храна и подслон, получавали и малка сума от около трийсет гроша месечно за личните си нужди, били освобождавани от военна повинност. Още от основаването си, освен на софтите, Имаретът раздавал безплатна храна и на бедните и нуждаещите се независимо от тяхната религиозна принадлежност, като по време на ядене ходжата четял откъси от Корана.

След XVIII в. образованието на мюсюлманите, начално в мектеба (богословско и за придобиване на добри маниери) и висше в медресетата, било смятано за отживяло, тъй като преподаваните знания не отговаряли на духа на времето. Кulliye в Кавала е построено през преходния период, когато традиционната религиозна система започва да бъде оспорвана и Изтокът се среща с модерния просвещенски дух на Запада. Макар че Мохамед Али бил изключително отворен и възприемчив към постиженията на западната цивилизация, готов да положи началото на програма за модернизация в образованието и административната система на Египет, все пак фактът, че kulliye предоставя традиционното религиозно образование, прави понятна ретроградността на учебната програма и бавното навлизане на промените. Първоначалните му благотворителни и образователни цели отстъпили на по-заден план. Още от 1858 г. полезността му за града била подхвърлена на съмнение, дори мнозина смятали, че Имаретът се е превърнал в дембелхане, в място за отмора и лентяйстване на търтеи и настоявали за затварянето му. Намигване към онези времена е днешното кафене "Дембелхане" точно срещу Имарета.

Предлагането на дневни дажби храна продължило до 1923 г, когато след катастрофалната за Гърция военна офанзива завършила с Малоазийската катастрофа и размяната на населенията между Гърция и Турция в Имарета са разквартирувани гръцки бежанци. До към 1970 г. в "килийните помещения" на медресетата живеели бежански семейства. Едно от тях било и това на Константинос Пасхос, който чувства Имарета като свой роден дом, откак се е родил през 1931 г. и израснал в прохладните му вътрешни дворове. Тези помещения били отдавани под наем срещу незначителни суми, инкасирани от упълномощен представител на египетското посолство. По-късно били опразнени от семействата, но някои от тях все още продължили да работят като складове на околните дюкяни. Грижил се години наред за Имарета като съдържател на живописното кафене, което държал в сградата, сега Пасхос е собственик на заведението "Ал Халили" (по името на централния пазар в Кайро) на една крачка през улицата точно срещу Имарета. Въпреки отличните му отношения с египетските консули през годините е принуден да напусне със съдебно решение, когато Имаретът е преотстъпен с предприемаческа цел от египетската държава за срок на ползване от 50 години на Анна Мисирян, която го реновира и експлоатира като луксозен хотел от 2004 г. насам. Болката на Пасхос е, че след като цял живот е бил нещо като "майордом" на сградата, днес тя, макар и разточително реставрирана, не отговаря на първоначалното си благотворително и образователно предназначение. А за да бъде запазено то, Пасхос е предлагал на общината на Кавала тя да бъде стопанисвана и използвана от Солунския университет "Аристотел" като младежки хостел, който да приютява гръцки и египетски студенти, улеснявайки културния и научен обмен. Според него, този удивителен паметник и уникален образец на отомански барок в Гърция е превърнат в луксозен, но трудно достъпен кът за гостоприемство, част от веригата "Исторически хотели на Европа" (цените започват от 300 евро на вечер, закуска 20 евро). От друга страна, сградата е реставрирана с уважение към ислямския архитектурен стил: елегантните извити стрехи заслоняват вградени мраморни плочи с надписи на арабица, отдалеч се виждат над стоте покрити с оловен лист кубета, които я отличават от останалите постройки в Панагия. Ориенталското очарование на сградата е акцентирано от високите хотелски стандарти. Погледът се губи сред арките, алковите, нишите и куполните сводове, в градините припява ромонът на шадравани. Излъсканите дъсчени подове, елегантно извисените сводове, бакърените и мраморни умивалници, подобните на канделабри светилници, хамамът и закритият басейн привнасят атмосфера от "Хиляда и една нощ". Всяка от стаите е изненада, някои са и с изографисани сводове. Повечето от апартаментите гледат към отоманската градина, към вътрешни дворове или имат панорамна гледка към морето и града. Под импозантния свод на дерсането - централната зала за преподаване - се организират изложби и културни прояви.