"Жълтият светофар" пред Турция

Елица Димова,
магистър по европейска интеграция

Членството на Турция в Европейския съюз е един от най-дебатираните въпроси относно разширяването въобще. Южната ни съседка вече 40 години стои на прага и отново няма единство по въпроса в самия съюз. Страната стана асоцииран член на ЕС през 1963 г.
През 1987 г. официално кандидатства за пълноправно членство и беше призната за страна-кандидатка през 1999 г.

Една от причините за дългогодишните спорове в ЕС е географското положение на южната ни съседка. Не е тайна, че 90 % от територията й се намира в Азия. Част от спекулациите по въпроса са свързани и с ислямската религия, като несъвместима с християнската еднородност на Европейския клуб на заслужилите.

През 2005 г. Европейският парламент достига до решение за започване на преговори с Турция. Според прогнозите обаче реалното членство няма да стане преди 2015 г.

Като цяло критиките на ЕС към Турция дават резултат във вътрешнополитическото развитие на страната. В ход са редица положителни реформи, които модернизират политическата й система. Важно е, че Турция е член на НАТО от 1952 г. Това дава основание на САЩ да настояват пред ЕС да бъде снизходителен към тази страна-кандидатка. Естествено от геополитическа гледна точка не е без значение дали границата между цивилизования свят и тероризма ще бъде преместена по на изток, или ще бъде в подстъпите на континента.

Но Европа държи да бъде напълно решен и въпросът за обединяването на Кипър. Крачка в тази посока е установяването на проевропейското правителство и в турската част на Кипър.

Присъединяването на Турция към ЕС наистина трябва да се постави в по-глобален аспект. Съюзът като че ли иска малко да позабави приемането на нови членки, изчаквайки как ще й се отрази разширението при последната вълна. В ход са различни гледни точки, а самите европейски общества трудно признават доста разпространената ксенофобска нагласа сред тях.

Един от противниците на членството на Турция е Никола Саркози. Той поиска да свика "комисия от мъдреци", които да преценят дали Турция изобщо има място в ЕС. Очаква се това предложение да бъде одобрено от останалите страни-членки на редовната им среща на върха през декември. Освен това той лансира и идеята за Средиземноморски съюз, в който Турция може да участва като алтернатива на ЕС. Австрия също остава резервирана. За "привилегировано партньорство" с Турция вместо пълно членство е и германският канцлер Ангела Меркел. А в Европейския парламент има блок на опонентите, водени от германския християндемократ Елмар Брок. Според него дори самото започване на преговори за членство през 2005 г. е грешка и ЕС би постъпил честно, ако отсега каже на Анкара, че не може да й предложи пълно членство.

След различни интерпретации за оценката на ЕК и редовния доклад по повод членството на южната ни съседка от ноември най-сетне той стана факт.

Според еврокомисаря по разширяването Оли Рен вътрешнополитическите

обстоятелства в страната влияят върху позицията на комисията. Тези обстоятелства са политическата нестабилност в Турция и планираната трансгранична операция в Северен Ирак. Според заключенията на комисията Турция е успяла да заздрави демократичните си институции, но е необходимо да даде по-големи гаранции за

за правата на малцинствата и да промени спорния член 301 в наказателния си кодекс, който криминализира "обидата на турската идентичност" и засегна интелектуалния елит на страната, включително и Нобеловия лауреат Орхан Памук. Тревогата на Брюксел е ЕС да не бъде въвлечен във военен конфликт на континента и да инспирира нов в Азия.

Ако се изпълнят условията й, комисията предлага да отвори още две преговорни глави тази година ("Права на потребителите" и "Трансевропейски мрежи") и да засили сътрудничеството си с Анкара в нови области - енергетиката и климатичните промени, военното сътрудничество и Близкия изток.

Брюксел призова Турция още да даде нов тласък на реформите, останали на заден план заради кризата в управлението това лято. Турското правителство обеща промени в конституцията, гарантиращи ролята на жените в политиката и обществото, правата на малцинствата и разделението на властите, както и ограничаване ролята на армията в управлението. Това обаче разбунва духовете в самата Турция и сред противниците на сегашното управление на Ердоган, които твърдят, че новата конституция стимулира кюрдския сепаратизъм и увеличава прекомерно властта на правителството. А ЕС очаква модернизация на съдебната и образователната система и дипломатически усилия за справяне с тероризма.

Турция се ангажира да промени и наказателния кодекс в желания от Европа контекст.

България подкрепя турското членство в ЕС и публично го заяви чрез позицията на правителството, декларирана от министър-председателя Сергей Станишев.

"Европейският съюз не е клуб на християнските държави." Това каза той в защита на южната ни съседка по време на дискусия с европейски граждани, която се предаваше пряко от Европарламента в Брюксел.

Станишев подчерта, че религията не може да е критерий за оценка на готовността на една страна да стане член на Евросъюза. Той припомни, че преговорите за присъединяването на Турция са започнали още преди членството на България. "Сега някои казват категорично, че тя не бива да бъде приета в ЕС, но договорът трябва да се изпълнява и от двете страни", напомни Станишев. Той изтъкна, че ЕС е съюз на споделените общи ценности - тези на демокрацията, на пазарната икономика и на споделената отговорност, а не на географската принадлежност.

"Да, в повечето от нашите страни християнството е официална религия, но ние сме светски държави", подчерта той. Така било и в Турция въпреки някои упреци, че религията все повече влияе върху политиката и обществения живот в страната.

Разбира се, България си дава сметка, че членството на Турция ще създаде нова икономическа, социална и демографска картина на Югоизточна Европа. Ясно е, че бързо нарастващото население на страната при обратните тенденции за страните-членки и кандидат-членки в региона, ще промени значително картата на Балканите. От друга страна, има предимство в това, че границата на защита от тероризма ще се премести към по-защитените във военно отношение гранични пространства на турската държава. Така че в това да бъдеш вътрешен, а не граничен регион има известна привилегия. Но като цяло членството на Турция би означавало и една напълно нова Европа, която на свой ред ще трябва да създаде нова, по-глобална стратегия за развитие на Балканите според контекста на новите политически реалии и глобални заплахи.