България и Турция се намират на пресечната точка на енергийните коридори Н. Пр. г-н Мехмет Тугрул Гюджюк е роден през 1955 г. в Анкара. Завършва политология в Босфорския университет през 1978 г. Трети секретар в Главна дирекция "Двустранни икономически отношения" (1978–1981) и втори секретар на Турското посолство в Саудитска Арабия (1981–1983). Вицеконсул на Генералното консулство на Турция в Западен Берлин (1983–1984), а от 1984 до 1987 г. – консул. Помощник личен секретар на президента (1987–1989), съветник в Турското посолство в Бон, Германия (1989–1993). Оглавява отдела за връзки с ЕС в Министерството на външните работи на Република Турция (1993–1995). Първи съветник в Турското посолство във Вашингтон (1995–1999), министър-съветник в Турското посолство в Москва (1999–2001), а от 2001 до 2006 г. зам.-главен директор на Главна дирекция "Общи и двустранни икономически отношения". Женен, с две деца. - Ваше Превъзходителство, как оценявате развитието на взаимоотношенията между нашите две страни и по-специално политическте и икономическите отношения? - Турция отдава голямо значение на връзките си със съседна България. Ние споделяме обща география и между нас съществуват исторически и културни връзки. През последните седемнадесет години двустранните отношения между нашите две страни отбелязват голям напредък. Днес политическото, икономическото и търговското сътрудничество между двете страни се намират на едно много добро ниво. Активният политически диалог допринася за развитието на двустранните отношения. Най-показателни в случая са посещенията на високо равнище. През последните две години министър-председателят на Република България г-н Сергей Станишев посети Турция, президентът, председателят на Великото народно събрание и министърът на външните работи на Република Турция (в рамките на НАТО и Срещата на страните от Югоизточна Европа) посетиха България. Трябва да спомена и визитите, осъществени на ниво министри, представители на местната власт и други институции. Тези посещения откриват възможности за създаване на нови перспективи в развитието и на двустранните отношения. Като съюзници в НАТО след присъединяването и на двете страни към ЕС със сходна външна политика ще се обогати идеята за Европа. Двустранните търговски и икономически отношения се развиват много активно. Съществуват редица договори, които определят правната база на тези отношения: през 2002 г. отпаднаха митата за внос на промишлени стоки. Турция е член на Митническия съюз от 1996 г. Търговско-икономическите отношения между двете страни продължават да се развиват и след присъединяването на България към ЕС. След 2003 г. търговският стокообмен се е увеличил четири пъти. През 2006 г. е достигнал 3,2 милиарда долара, а тази година се очаква да достигне 4 милиарда долара. Сравнявайки тези цифри с търговския стокообмен през 2000 г., който е бил само 718 милиона долара, ще отбележим степента на развитие на двустранните отношения. Турция е на първо място по износ от България и четвърта по внос, с което се превръща в четвърти търговски партньор за България. Тези показатели са валидни и за 2007 г. Ако бъде направено сравнение с големите търговски партньори на България, ще се установи балансиран търговски стокообмен. През 2006 г. турските инвестиции в България, капиталите от трети страни и тези под формата на инвестиции от смесени дружества са достигнали 600 милиона долара. Турските инвестиции са в много широк диапазон и приложение в цялата страна. Тези инвестиции създават работни места и допринасят за развитието на икономиката на страната. Факт е, че по-голяма част от турските инвестиции в България са в производствения сектор и осигуряват заетост на местно ниво и повишават жизнения стандарт на българските граждани. - Преди десет години имаше големи енергийни и инфраструктурни проекти. Може ли и днес да има подобно сътрудничество? - България и Турция се намират на пресечната точка на енергийните коридори, Енергийните и инфраструктурните проекти имат голямо значение и за двете страни. През следващите години ще се увеличи нуждата от енергия, поради което страните ни ще играят важна роля в този сектор. Например проектът "Набуко" е еднакво важен и за двете страни. Поемането на общи ангажименти по този проект е в полза и на двете страни. При посещението на министъра на енергетиката и природните ресурси на Република Турция в България през ноември миналата година бяха разгледани въпроси, свързани със сътрудничеството в областта на енергетиката. Значението на проекта "Набуко" вече се оценява и от европейска страна, поради което е назначен координатор. От друга страна, ако погледнем инфраструктурните проекти в България, ще видим, че проекти като "Марица изток I" и "Марица изток II", "Пречиствателна станция Горна Оряховица" и "Съоръжението за отпадни води в Ловеч" успешно участват турски предприемачи. Инфраструктурните проекти създават възможност за сътрудничество между двете страни. През последните години стабилно нарасна участието на турски предприемачи в инфраструктурните проекти. Като пример можем да посочим голямото значение за региона на автомагистрала "Тракия", свързваща източната и западната част на България - от Бургас до Сърбия. Консорциумът Догуш-Еко завърши успешно 44-километровата отсечка на магистралата между Бургас и Карнобат преди крайния срок. В рамките на четвърти и осми европейски коридор на магистрала "Люлин" между София и Перник продължава да работи турската фирма "Мапа Дженгиз". Освен магистрали радващо е, че турски фирми поемат обекти като болницата "Токуда" в София. Опитът и ноу-хау на турските строителни предприемачи, цените, качеството и професионализмът, предлагани на България, дават голям тласък на двустранните отношения. - Какви трябва да бъдат общите усилия за развитието и стимулирането на отношенията между България и Турция? - Представители на най-високо ниво от двете страни споделят мнението, че пълноправното членство на България в ЕС ще даде своя принос както за регионалната стабилност и сигурност, така и за създаване на нови възможности за сътрудничество. Развиващите се макроикономически параметри и членството в ЕС привличат инвеститори от други страни, между които и Турция. Търговските инвестиции, енергетиката, инфраструктурните проекти, транспортът и туризмът са потенциалните области за сътрудничество. През октомври 2003 г. в Измит бе открит завод за производство на промишлени и моторни масла от българската петролна компания "Приста Оил" на стойност 15 милиона щатски долара, която бе най-голямата инвестиция на България в Турция. Имайки предвид общото икономическо състояние на България, желанието на българските фирми за инвестиции в Турция е по-малко. Надяваме се в бъдеще с развитието на българската икономика да се увеличат и българските инвестиции в Турция. В много области и проекти, споменати по-горе, визовият режим е най-голямата пречка за развитието на икономическите отношения. Политиката за насърчаване на инвестициите в България и преодоляването на проблемите с визите за чуждестранни бизнесмени и инвеститори ще създаде синергия както за България, така и за региона. В рамките на организацията на ЧИС развитието на двустранното сътрудничество в регионална перспектива е от взаимен интерес. На този етап в отношенията съществува все още значителен нереализиран потенциал. Общото между развитите демокрации и икономики са добрите икономически и търговски отношения със съседните страни. Факт, ползван като основен фактор за създаването на ЕС. Активното развитие на икономическите отношения е от особено значение и за двете страни. В тази връзка важна е и ролята на търговските палати. С прагматичния си подход към бизнес средите, търговските палати и техните структури, ползвайки потенциала, който двете страни предлагат една на друга, могат да допринесат за изграждането на подходяща основа, върху която да се развиват тези отношения. - След започването на преговорите с ЕС какви промени се наблюдават в Турция? Има ли промяна във визията на политиците и манталитета на хората? - Още през XIX в. икономическата, политическата и социалната структура на Турция се ориентира към западния модел на развитие. След Първата световна война и основаването на Република Турция като модел на развитие се приема западноевропейския модел. През гореспоменатия период до днес Турция е изградила близки съюзнически отношения със Запада. Като страна-членка е участвала в създаването на ООН, членка е на НАТО, на Съвета на Европа, на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и е установила партньорство със западноевропейската общност. По време на студената война, като част от западния свят, Турция е отстоявала свободата, демокрацията и човешките права. Турция е играла и продължава да играе ключова роля в отбраната на Европейския континент. В тази насока основните елементи на външната политика на Турция се припокриват с политиката на европейските ни партньори. Турция със своето геостратегическо положение, с икономическия си потенциал, военна мощ и специалната си роля в междукултурния диалог ще има съществен принос в ЕС. Днес Турция с 400 милиарда долара БВП, 7 % годишен ръст на икономиката и седемнайстата по големина икономика в света не е страна за подценяване. Би било трудно ЕС да играе глобална роля без Турция. Провежданите икономически, политически и социални реформи в Турция са се ускорили след обявяване кандидатурата на страната за членство в ЕС през 1999 г. на срещата на високо равнище в Хелзинки. С тези реформи се укрепи правната система на Турция, като й се отреди достойно място в правната система за международните договори. С конституционните промени след октомври 2001 г. конституцията е подновена с една трета от законите - променени. За да се отговори на критериите на ЕС, през 2002-2004 г. със законови промени са приведени в действие осем присъдинителни пакета. Продължава работата по обявения през април 2006 г. девети присъединителен пакет по отношение някои от промените в законодателството. Турция е решена да продължи процеса на реформите докрай с цел постигане на висок жизнен стандарт на турския народ в рамките на възприятията за съвременна цивилизация независимо от членството й в ЕС. В тази насока през април 2007 г. тогавашният държавен министър и настоящ министър на външните работи и главен преговарящ Али Бабаджан обяви публично "Програма за съгласуване на законодателството на Турция с ЕС". Споменатата по-горе програма е съставена със сътрудничеството на съответните държавни институции, както и неправителствени организации, състои се от 33 части и обхваща дейностите по съгласуването на въпросите, свързани със законодателството. Приемането на програмата независимо от развитието на преговорите е пример за решителността на Турция да продължи съответните реформи. След постигане на пълноправното членство на Турция в ЕС за двете страни ще влезе в действие формулата "спечели-спечели". Разглеждането на членството като процес, който ще бъде завършен още утре, поражда неоснователни притеснения в общественото мнение на някои европейски страни с вътрешни проблеми. Когато Турция достигне готовност за членство, дали Турция ще е член на ЕС, или не, ще бъде решено от общественото мнение на ЕС и Турция. Надяваме се, че присъединителният процес на Турция ще продължи и в бъдеще в съответствие с подписания през 1963 г. договор за партньорство между ЕС и Турция, Договор за митнически съюз с ЕС, както и ще бъде поставен на независима основа от фактори, които са извън критериите за членство. - Вашият мандат в България съвпада с периода на кандидатурата за членството на Турция в ЕС. Как България би помогнала на Турция в интеграционния процес? - През 1999 г. по време на срещата в Хелзинки Турция приема статута на страна кандидат-член. Датата, на която започват преговорите за присъединяване в ЕС, е 3 октомври 2005 г. Турската страна счита, че в процеса на преговорите не е нужно да се създават пречки с политическа цел от страна на някои държави. Напротив такъв тип поведение би било в несъответствие с решенията, приети от всички страни-членки относно кандидатурата на Турция и би допринесло за разколебаване на общественото мнения на Турция относно ЕС. Турция посреща със задоволство заявленията по време на двустранните срещи с българските компетентни органи относно подкрепата на България за присъединяване на страната ни в ЕС. Турция още от самото начало е подкрепяла интеграцията на България в Европа и евро-атлантическите структури, кандидатурата й в НАТО и е щастлива от приемането на България в НАТО и ЕС. Споделянето на обща визия от двете страни относно присъединяването към по-горе споменатите структури буди задоволство и предполага надежда за развитието на региона и решаване на въпросите от глобален аспект. България като страна, приключила неотдавна присъединителния си период, е заявила готовността си да сподели опита, който е придобила по време на този период. В тази насока между двете страни има сътрудничество "ad-hoc" на ниво експерти. Съответните български институции отговарят на всички технически въпроси, поставени от турска страна със съдействие на посолството ни. Оставаме с надеждата, че подкрепата в процеса на присъединяване на Турция към ЕС от страна на приятелска и съседна България, с която имаме прекрасни отношения в почти всички области, ще продължи и в бъдеще. - Един съвсем конкретен въпрос за правилата на ЕС, които не всички разбираме. Кипър патентова наименованието "локум" и в ЕС той ще се продава като Cyprus delight, а не като "Turkish delight". Възможно ли е едно правило да заличи една вековна традиция? - Повече от два века локумът е част от турската кухня. В началото османските дворцови сладкари го наричали "rahat ul-hulkum", което в буквален превод означава "гърлоуспокояващо". С течение на времето наименованието на това сладкарско изделие е останало като локум. Кагото говорим за турски десерти, локумът е един от първите, за които се сещаме. Познат в целия свят, локумът е намерил място и международно признание в хранителните регистри в редица страни. В Европа това сладкарско изделие се произвежда с наименованието "Turkish delight". Формулата на приготвянето му е известна, затова и патентоването му не е необходимо. Освен това всяка фирма произвежда локума по своя собствена рецепта и начин. Това, което фирмата от гръцката южна част на Кипър е направила, не е нищо друго освен регистрация на търговска марка. Невъзможно е да се забрани използането на наименования като "турски локум" и "Turkish delight" в границите на ЕС, въз основа само на тази регистрация. Освен това потребителят трябва да бъде убеден, че продуктът, който закупува като "Cyprus delight" всъщност е "Turkish delight", а усилията, положени в тази насока, всъщност представляват реклама на турския локум. - Помага ли ЕС на странати Ви за разрешаване на въпроса с тероризма в Югоизточна Турция? - Както знаете ПКК/КОНГРА-ГЕЛ е включена в списъка на "терористичните организации" на ЕС. Това обаче не е достатъчно. Необходимо е да се предприемат конкретни действия срещу тази организация. В този смисъл бихме искали европейските страни да предприемат необходими стъпки за прекъсване на незаконните източници на финансиране на ПКК - основно трафик на наркотици и оръжие, възпрепятстване на дейността й в някои европейски страни под формата на фондации, сдружения и обществени организации, както и за закриване на незаконните й медиини органи (като ROJ TV в Дания). Друг аспект, към който отправяме критика, е отношението на европейските медии към ПКК. Медиите в ЕС не споменават ПКК като терористична организация, въпреки че е включена в списъка на ЕС като такава. Активистите й биват определяни като сепаратисти/революционери/бунтовници, като се избягва използването на думата терористи. Това в никъкъв случай не се припокрива с поетите от международната общност ангажименти и отговорности за борба с тероризма. - С какво най-много Ви впечатлява България? - Едно от нещата, което първо ми направи впечатление, е приликата между двете страни, което се дължащи на съседството на Турция с България, както и на общото ни историческо и културно наследство. Другото, което ме впечатли особено, е хубавата природа на страната ви. Несъмнено най-голямото предимство от съседството между две страни е възможността за взаимодействие. Броят на българските граждани, посещаващи Турция, нараства с всяка изминала година. Това е важен фактор за положителното взаимодействие между двете страни. Важен фактор представлява и стабилното повишаване на двустранния търговски стокообмен. С удоволствие наблюдавам и сближаването на нашите два народа. Другото, което ми прави впечатление, е голямата промяна, извършена в България за много кратко време. Забелязвам, че с помощта на динамизма, дължащ се на процеса на интеграция в европейските и атлантическите институции, страната ви бързо се променя и осъществява редица радикални реформи. Икономиката отбелязва стабилен ръст. Осъществяват се чувствителни промени и в социалната сфера. Благодарение на местоположението, политическата и икономическата си стабилност България играе важна роля в региона. Наблюдавам също така, че българското общество гледа по-позитивно към бъдещото. Една от основните причини за това е членството на България в ЕС. Смятам, че България ще се развива много бързо и в най-скоро време ще се превърне в страна-членка с ценен принос в Съюза. Естествено бързата промяна е съпроводена с известни проблеми. Смятам, че осъществените в кратък период радикални промени създават проблеми в социалната сфера, които могат да бъдат преодолени чрез положителния принос на вътрешните и външните динамики. Считам, че България я очаква светло бъдеще. В Турция казваме "Не взимай дом, вземи си съсед". От тази гледна точка смятам, че ние сме късметлии с такъв съсед като България. Интервю на Валентин Костов
Република Турция с територия 814,578 кв. км е разположена на кръстопътя на Европа, Азия и Африка. От три страни заобиколена с морета, тя представлява своеобразен мост, свързващ Кавказ и Средния изток с Югоизточна Европа. На изток Турция граничи с Грузия, Армения, Автономна Република Нахчиван, Иран, на юг с Ирак и Сирия, а на запад - с България и Гърция. Населението е около 72 милиона. Хората на възраст 15-64 г. са около 66 %, а 65 % от общото население е по-младо от 34 години. Големите градове в Турция са Истанбул (12 милиона), столицата Анкара (4 милиона), Измир (3,5 милиона), Кония (2,2 милиона), Бурса (2,2 милиона), Адана (2 милиона) и Анталия (1,2 милиона). Климатът в южната и западната част на Турция е средиземноморски, на север под влиянието на Черно море е черноморски - хладен и дъждовен, а във вътрешноста на страната е сух. Разнообразният климат се дължи на северните планински вериги на Северен Анадол и планините Торос на юг, които са бариера за проникването на умерения морски климат към вътрешноста на страната. Това създава предпоставки за отглеждане на разнообразни земеделски култури. Например Турция е най-големият производител и износител на лешници. С основаването на селчукската държава през 1071 г. турците за първи път официално се установяват на територията на днешна Република Турция. През 1299 г. в Анадола е основана османската държава, която по-късно ще се превърне в могъща империя съществуваща до 1923 г. През 1923 г. Турция е обявена за република от Мустафа Кемал Ататюрк. Управлява се чрез парламентарна демокрация и принципите на "социална светска правова държава". Република Турция е един от основателите на ООН и Европейския съвет, член е на НАТО от 1952 г., а през 2005 г. започва преговорите си за членство в ЕС. Турция е на 17-то място в класацията на най-могъщите икономики в света. Тя е на второ място в света по производство на плоско стъкло, на пето по производство на ювелирни изделия и на шесто по производство на цимент и памук. Турция е на първо място по производство на телевизори и текстил в Европа. През 2007 г. износът на страната надхвърля 100 милиарда щатски долари, а икономическият й растеж за последните пет години е 7,8 %. От 1970 г. до днес турските предприемачи са осъществили над 3000 проекта в 67 страни на стойност 72 милиарда долара. Турция се посещава от 21 милиона туристи годишно. Многобройните цивилизации, населявали анадолската територия, са оставили богато историческо наследство. Исторически места и антични паметници на Римската империя в Анадола са много повече, отколкото в Италия, а тези на античната гръцка цивилизация са повече, отколкото в Гърция. Турция се намира на пресечната точка на различни цивилизации, оставили богато културно наследство. Истанбул е обявен за световна столица на културата за 2010 г. и с космополитния си характер и своята 1000-годишна история е и културната столица на Турция. Със своето 12-милионно население Истанбул е огромен метропол, както и търговски и финансов център на страната. Почти половината от данъците, събрани от държавата, са от Истанбул и региона. За да опознаят югоизточната си съседка, Истанбул е първото място, което трябва да видят българските граждани, които никога не са посещавали Турция.
По материали на чуждия печат
Справка от дирекция "Европа I" на МВнР на Р България
България и Турция установяват дипломатически отношения през 1879 г. С указ от 19 юли 1879 г. е учредено българско дипломатическо агентство в Истанбул, а с указ от 17 август 1879 г. за първи дипломатически агент е назначен Драган Цанков. През 1909 г. българските дипломатически представителства се преименуват в легации, а дипломатическите агенти - в пълномощни министри. Отношения са прекъсвани два пъти - от 5 октомври 1912 г. до 16 септември 1913 г. - по време на Балканската война, и от 28 ноември 1918 г., след края на Първата световна война, до подписването на Договора за приятелство през 1925 г. (чл. 2), с който се възобновяват прекъснатите дипломатически отношения с новосъздадената Република Турция. От 1966 г. двустранните отношения са издигнати на равнище посолства и се характеризират с интензивен политически диалог, нарастващо икономическо сътрудничество и културен обмен с цел консолидиране стабилността на региона. В последните години те преживяват своя най-добър период от 125 години насам и това е стимул за по-нататъшно развитие на връзките между двете страни. България високо цени подкрепата от страна на Турция за отправяне на покана за членство на страната ни в НАТО, а Турция може да разчита на подкрепа от наша страна за европейската си интеграция.Договорно-правна база между двете страни • Договор за приятелство, добросъседство, сътрудничество и сигурност (6 май 1992 г.). • Споразумение за сътрудничество между Министерството на вътрешните работи на Република България и Министерството на вътрешните работи на Република Турция в борбата срещу контрабандата на наркотици, тероризма и организираната престъпност (3 февруари 1993 г.). • Спогодба за търговия и икономическо, промишлено и техническо сътрудничество (6 юли 1994 г.). • Спогодба между Република България и Република Турция за избягване на двойното данъчно облагане с данъци на доходите (7 юли 1994 г.). • Спогодба за търговия и икономическо, промишлено и техническо сътрудничество (6 юли 1997 г.). • Договор за сътрудничество в областта на туризма (28 юли 1997 г.). • Споразумение между Република България и Република Турция за определяне границата в района на устието на река Резовска (Мутлудере) и разграничаване на морските пространства между двете държави в Черно море (4 декември 1997 г.). • Спогодба за сътрудничество в областта на културата, образованието и науката (4 декември 1997 г.). • Споразумение за свободна търговия между Република България и Република Турция (11 юли 1998 г.). • Споразумение за изплащане на пенсии на установили се в Република Турция български граждани от турски произход (4 ноември 1998 г.). • Протокол за сътрудничество в опазването на недвижимото културно наследство между Министерството на културата на Република България и Министерството на културата на Република Турция (4 ноември 1998 г.). • Споразумение между правителството на Република България и правителството на Република Турция за неизползване на противопехотни мини и тяхното премахване или унищожаване в районите, прилежащи към общата им граница (22 март 1999 г.). • Споразумение между правителството на Република България и правителството на Република Турция за сътрудничество в областта на пощите и далекосъобщенията (1 март 2002 г.). • Споразумение между правителството на Република България и правителството на Република Турция за сътрудничество в областта на бреговата охрана (18 април 2002 г.). • Програма за сътрудничество в областта на опазването на недвижимото културно наследство между Министерството на културата на Република България и Министерството на културата на Република Турция 2002-2003 г. (19 юни 2002 г.). • Споразумение между правителството на Република България и правителството на Република Турция за сътрудничество в опазването на околната среда (19 април 2004 г.). • Спогодба между правителството на Република България и правителството на Република Турция за въздушен транспорт (21 април 2004 г.). • Спогодба между правителството на Република България и правителството на Република Турция за морско търговско корабоплаване (21 април 2004 г.). • Спогодба между правителството на Република България и правителството на Република Турция за изменение на визовата Спогодба между правителството на Република България и правителството на Република Турция от 1993 г. (26 май 2004 г.). • Програма за сътрудничество между правителството на Република България и правителството на Република Турция в областта на науката, образованието и културата за периода 2004-2006 година (26 май 2004 г.). • Споразумение между правителството на Република България и правителството на Република Турция за сътрудничество относно морското търсене и спасяване в Черно море (26 май 2004 г.). • Споразумение между правителството на Република България и правителството на Република Турция за научно и технологично сътрудничество (6 юли 2004 г.). • Спогодба между правителството на Република България и правителството на Република Турция за граничния железопътен преход Свиленград-Капъкуле (17 януари 2006 г.).
Елица Димова,магистър по европейска интеграция
Членството на Турция в Европейския съюз е един от най-дебатираните въпроси относно разширяването въобще. Южната ни съседка вече 40 години стои на прага и отново няма единство по въпроса в самия съюз. Страната стана асоцииран член на ЕС през 1963 г.През 1987 г. официално кандидатства за пълноправно членство и беше призната за страна-кандидатка през 1999 г. Една от причините за дългогодишните спорове в ЕС е географското положение на южната ни съседка. Не е тайна, че 90 % от територията й се намира в Азия. Част от спекулациите по въпроса са свързани и с ислямската религия, като несъвместима с християнската еднородност на Европейския клуб на заслужилите. През 2005 г. Европейският парламент достига до решение за започване на преговори с Турция. Според прогнозите обаче реалното членство няма да стане преди 2015 г. Като цяло критиките на ЕС към Турция дават резултат във вътрешнополитическото развитие на страната. В ход са редица положителни реформи, които модернизират политическата й система. Важно е, че Турция е член на НАТО от 1952 г. Това дава основание на САЩ да настояват пред ЕС да бъде снизходителен към тази страна-кандидатка. Естествено от геополитическа гледна точка не е без значение дали границата между цивилизования свят и тероризма ще бъде преместена по на изток, или ще бъде в подстъпите на континента. Но Европа държи да бъде напълно решен и въпросът за обединяването на Кипър. Крачка в тази посока е установяването на проевропейското правителство и в турската част на Кипър. Присъединяването на Турция към ЕС наистина трябва да се постави в по-глобален аспект. Съюзът като че ли иска малко да позабави приемането на нови членки, изчаквайки как ще й се отрази разширението при последната вълна. В ход са различни гледни точки, а самите европейски общества трудно признават доста разпространената ксенофобска нагласа сред тях. Един от противниците на членството на Турция е Никола Саркози. Той поиска да свика "комисия от мъдреци", които да преценят дали Турция изобщо има място в ЕС. Очаква се това предложение да бъде одобрено от останалите страни-членки на редовната им среща на върха през декември. Освен това той лансира и идеята за Средиземноморски съюз, в който Турция може да участва като алтернатива на ЕС. Австрия също остава резервирана. За "привилегировано партньорство" с Турция вместо пълно членство е и германският канцлер Ангела Меркел. А в Европейския парламент има блок на опонентите, водени от германския християндемократ Елмар Брок. Според него дори самото започване на преговори за членство през 2005 г. е грешка и ЕС би постъпил честно, ако отсега каже на Анкара, че не може да й предложи пълно членство. След различни интерпретации за оценката на ЕК и редовния доклад по повод членството на южната ни съседка от ноември най-сетне той стана факт. Според еврокомисаря по разширяването Оли Рен вътрешнополитическите обстоятелства в страната влияят върху позицията на комисията. Тези обстоятелства са политическата нестабилност в Турция и планираната трансгранична операция в Северен Ирак. Според заключенията на комисията Турция е успяла да заздрави демократичните си институции, но е необходимо да даде по-големи гаранции за за правата на малцинствата и да промени спорния член 301 в наказателния си кодекс, който криминализира "обидата на турската идентичност" и засегна интелектуалния елит на страната, включително и Нобеловия лауреат Орхан Памук. Тревогата на Брюксел е ЕС да не бъде въвлечен във военен конфликт на континента и да инспирира нов в Азия. Ако се изпълнят условията й, комисията предлага да отвори още две преговорни глави тази година ("Права на потребителите" и "Трансевропейски мрежи") и да засили сътрудничеството си с Анкара в нови области - енергетиката и климатичните промени, военното сътрудничество и Близкия изток. Брюксел призова Турция още да даде нов тласък на реформите, останали на заден план заради кризата в управлението това лято. Турското правителство обеща промени в конституцията, гарантиращи ролята на жените в политиката и обществото, правата на малцинствата и разделението на властите, както и ограничаване ролята на армията в управлението. Това обаче разбунва духовете в самата Турция и сред противниците на сегашното управление на Ердоган, които твърдят, че новата конституция стимулира кюрдския сепаратизъм и увеличава прекомерно властта на правителството. А ЕС очаква модернизация на съдебната и образователната система и дипломатически усилия за справяне с тероризма. Турция се ангажира да промени и наказателния кодекс в желания от Европа контекст. България подкрепя турското членство в ЕС и публично го заяви чрез позицията на правителството, декларирана от министър-председателя Сергей Станишев. "Европейският съюз не е клуб на християнските държави." Това каза той в защита на южната ни съседка по време на дискусия с европейски граждани, която се предаваше пряко от Европарламента в Брюксел. Станишев подчерта, че религията не може да е критерий за оценка на готовността на една страна да стане член на Евросъюза. Той припомни, че преговорите за присъединяването на Турция са започнали още преди членството на България. "Сега някои казват категорично, че тя не бива да бъде приета в ЕС, но договорът трябва да се изпълнява и от двете страни", напомни Станишев. Той изтъкна, че ЕС е съюз на споделените общи ценности - тези на демокрацията, на пазарната икономика и на споделената отговорност, а не на географската принадлежност. "Да, в повечето от нашите страни християнството е официална религия, но ние сме светски държави", подчерта той. Така било и в Турция въпреки някои упреци, че религията все повече влияе върху политиката и обществения живот в страната. Разбира се, България си дава сметка, че членството на Турция ще създаде нова икономическа, социална и демографска картина на Югоизточна Европа. Ясно е, че бързо нарастващото население на страната при обратните тенденции за страните-членки и кандидат-членки в региона, ще промени значително картата на Балканите. От друга страна, има предимство в това, че границата на защита от тероризма ще се премести към по-защитените във военно отношение гранични пространства на турската държава. Така че в това да бъдеш вътрешен, а не граничен регион има известна привилегия. Но като цяло членството на Турция би означавало и една напълно нова Европа, която на свой ред ще трябва да създаде нова, по-глобална стратегия за развитие на Балканите според контекста на новите политически реалии и глобални заплахи.
Турската икономика се нарежда на 17-то място в света и на 9-то в Европа по Брутен национален продукт (БНП), вълизащ на 400 млрд. долара Турската икономика с ръст от 7 % през последните четири години се нарежда и на едно от първите места сред икономиките на страните - членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Благодарение на икономическата програма, която турската страна следва, инфлацията през 2005 г. достига най-ниски нива от 37 години насам, а потребителските цени отбелязват ръст от 7,72 %, цените на производителите - 2, 26 %. През 2006 г. тези показатели са съответно 9,65 % и 11,58 %. Целта на Турция е да догони европейските страни по тези показатели. Съотношението на бюджетния дефицит към БНП е намаляло под 3 %. В резултат на политиката за фискална дисциплина през 2005 г. съотношението на нетния публичен дълг към БНП възлиза на 57 %. Така Турция е готова за покриване критериите от Маастрих. Обемът и структурата на външната търговия на Турция, страна с действаща пазарна икономика, се променя в резултат на икономическите реформи, реализирани през последните двайсет години. Обемът на износа от Турция в този период е нараснал двадесет и два пъти. Експортът през 1980 г. е 2,9 млрд. долара, през 2006 г. достига 86 млрд. долара, а вносът - 137 млрд. долара. В резултат на това външнотърговският стокообмен достига 223 млрд. долара. Експортът за последните 12 месеца, изчислен през септември 2007 г., е надхвърлил 100 млрд. долара. Промишлените суровини формират 81 % от експортните стоки. Динамичната икономика, големият вътрешен пазар, конкурентоспособният индустриален сектор и квалифицираната работна ръка предлагат благоприятни условия за чужди инвестиции. В тази връзка приетият през 2003 г. Закон за чуждите инвестиции предлага на чуждите инвеститори равни условия, отменя лимита на капитала и разрешителните за чуждите инвеститори. Законът премахва и ограниченията пред чуждите юридически и физически лица за придобиване на недвижимо имущество на територията на Турция. Като пример може да посочим процедурата за регистриране на фирма, която днес не отнема повече от един ден. През последните години бе отбелязан сериозен ръст на външните капитали. През 2005 г. директните чужди инвестиции достигнаха рекордните 9,7 млрд. долара. През 2006 г. заедно с приватизационните сделки в страната са реализирани директни чужди инвестиции, възлизащи на 20 млрд. долара. Турските бизнесмени разширяват инвестициите си в съседни страни и страни от региона, като не се колебаят да работят и в тежки условия, съществуващи в държави като Афганистан и Ирак. Туските строителни фирми са реализирали успешно повече от три хиляди проекта по международните страндарти в 67 страни на четири континента. През 2006 г. общата стойност на строителните сделки възлиза на 78 млрд. долара. Замеделското производство формира 10 % от БНП на страната. През изминалите години заетостта в този сектор е била 34 %, но днес 20 900 000 души, занимаващи се със земеделие, са преминали в други сектори. Заедно с това 7 % ръст на икономиката, отбелязан през 2006 г., е разкрил възможности за нова работа на 1,2 милиона души.Ролята на Турция в енергийния сектор Турция представлява естествен енергиен мост между богатия на природни ресурси Каспийски басейн, Средния изток и световния пазар. Проектът "Енергиен коридор "Запад-Изток" е създаден с цел алтернативното и сигурно транспортиране на енергийните източници от Кавказ и Средна Азия към западния пазар. Енергийният коридор "Запад-Изток" обхваща три проекта: петролопровода "Баку-Тифлис-Джейхан" (БТД), газопровода "Южен Кавказ-Баку-Тифлис-Ерзурум" (БТЕ) и газопровода "Туркменистан-Турция-Европа". Проектът БТД е завършен. С капацитета си за транспортиране на един милион барела се очаква да бъде основен път за износ на каспийския петрол в региона. На 28 май 2006 г. на терминала Джейхан е натоварен първият танкер. Споменатият петролопровод ще бъде удължен до Казахстан. Друг проект, като част от енергийния коридор "Изток-Запад" е проектът БТЕ, който предвижда транспортиране на азербайджански газ от находището Шахдениз към Турция. Този проект ще бъде първата стъпка на транскавказкият тръбопровод за пренос на туркменския газ към западния пазар. За връзка на европейската мрежа са реализирани няколко конкретни проекта. Проектът "Природен газ "Турция-Гърция" се превръща в проект "Природен газ "Турция-Гърция-Италия". С откриването си на 18 ноември 2007 г. този проект влезе в сила. Продължава работата по осъществяването на проекта "Набуко" за пренос на природен газ за европейския пазар от Турция през България - Румъния - Унгария към Австрия. При осъществяване на тези проекти се очаква в близките години Турция да се превърне в четвъртата линия на природен газ за ЕС. Освен енергийния коридор "Изток-Запад", Турция отдава голямо значение и на Северноюжната ос. Имайки предвид капацитета на БТД, петролопровода "Ирак-Турция" и by-pass петролопровода "Самсун-Джейхан", както и петрола, преминаващ през турските проливи, се очаква в следващите години между 6 и 7 % от световния петрол да преминават транзитно през Турция. Освен това с изграждането на петролната рафинерия и терминала за втечнен природен газ (LNG) Джейхан ще се превърне в енергийния кран на региона. Турция желае в бъдеще да се превърне в страна, търгуваща с енергия.Обединение с ЕС и опити за икономическо обединение с международните институции Историята на присъединяването на Турция към ЕС датира от 1950 г. През 1996 г. благодарение на Митническия съюз започва икономическото присъединяване на Турция към ЕС. Турция е единствената страна, влязла в Митническия съюз, преди присъединяването си в ЕС. Най-големият чужд дял на капитала в Турция има ЕС, като в същото време той е и най-големият търговски партньор на страната. Турция с големия си икономическия потенциал и стратегическата география, на която се намира, може да даде своя принос към ЕС. Турция се намира на важен кръстопът на енергийна и транспортна мрежа, свързваща Изтока с Европа. Поставила си за цел да бъде лидер, тя развива интензивни търговски контакти със страните от Средна Азия, Организацията за черноморско икономическо сътрудничество и Организацията за европейско сътрудничество и развитие. По този начин Турция предоставя възможност на ЕС да влезе в пазарите на гореспоменатите страни и да си осигури суровини и други икономически постъпления. В рамките на целите си през XXI в. Турция се стреми да развие икономическите си отношения както с Балканите, Средния изток, Кавказ и Средна Азия, така и със страните извън този регион. От 1980 г. търговската политика на Турция е била на принципните позиции за премахването на съществуващите пречки, конкуренция съгласно условията на пазарната икономика и недопускане на нелоялна конкуренция в търговията, което ще бъде в интерес на международната общност. Турция е член на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, като в същото време е един от основателите на Световната търговска организация. Турция е в Митнически съюз с ЕС, в същото време има подобни споразумения и с други страниТурско-българските търговски отношения Турция е един от важните партньори на България в областта на търговията. На Балканите България е вторият основен търговски партньор на Турция. През 2006 г. износът за Турция възлиза на близо 12 % от експорта, реализиран в България в размер на 12 млрд. евро. След 2006 г. Турция има най-голям дял в износа на България. През същата година вносът от Турция се изчислява на 6 % от българския внос, възлизащ на 18,5 %. От гледна точка на общия търговски стокообмен турската страна е четвъртият търговски партньор на България. През 2006 г. износът от България за Турция се изчислява на 1,3 млрд. евро, вносът на 1,1 млрд., а външнотърговският стокообмен на 2,5 млрд. евро. В периода 2002-2006 г. е достигнат висок ръст на общия търговски стокообмен - 26 %, като през август 2006 г. отбелязва 30-процентен ръст на стойност 2,8 млрд. евро. През 2006 г. Турция внася от България предимно цветни метали (34 %), стомана и желязо (16,8 %). Процентът на другите суровини е 6,7 %. Стоките, имащи значителен дял в експорта за Турция, са суровините за хранително-вкусовата промишленост, дървени материали, хартия (3, 5%), конфекция и обувки (1,9 %). Суровините също заемат челно място във вноса от Турция за България, въпреки че тук съществува по-балансирано секторно разпределение. България внася от Турция предимно текстилни суровини (17,5 %), авточасти (8,7 %), мебели и домакински уреди (8,5 %), пластмаса и каучук (7,2 %), руда (6%), машини и оборудване (5,6 %).Турските инвестиции в България Турските инвестиции в България, заедно с турския капитал, идващ през трети страни, възлиза на над 600 млн. щ. д.
По материали на чуждия печат
Йорданка Бибина За каквото и да ни разказва нобелистът Орхан Памук неизбежно ни вплита в мрежата на хипнотичното си слово, в тъканта на разказа си, сравняван с една "постмодерна приказка на Шехерезада". Но и поставянето му в рамките на постмодернизма (с което самият той понякога не е съгласен) или което и да било друго "модерно" течение, би ни отнело от насладата да разгадаваме "културните кодове" и "шифрите", скрити в изключително богатото и многопластово наследство на съвременната турска литература. Така Нобеловата награда за Орхан Памук неизбежно разшири "обхвата на камерата", включвайки все нови и нови топоси в едно "пътуване във времето" към неините извори, и оттам - отново към настоящето. За днешното състояние на турската култура е важно да се познава онзи исторически развой, който са преживели турците като народ, тръгнал някога от Китайската стена, преминал Средноазиатските степи, покорил Мала Азия и стигнал до самото сърце на християнска Европа. Този дълъг път ги е сблъсквал с много цивилизации и култури, от които са черпели импулси, но и върху които са въздействали по един или друг начин. И може би Орхан Памук е именно писателят, който, по думите на журито, присъдило му Наградата за мир през 2005 г. по време на Франкфуртския панаир на книгата, "...като никой друг преди това е осъзнал следите, които западната цивилизация е оставила на Изтока и източната - на Запада". Историята на турската литература е още едно ярко доказателство за това, че законът за взаимодействието на културите има универсален характер. Запазвайки много вълнуващи и поетични страници от паметта за изминалите векове, турската литература ни предлага едно невероятно многообразие от съвременни автори, творящи в различни стилове, чиито имена е трудно дори да изброим. Всъщност корените на турската литература са някъде в Централна Азия, историческата прародина на тюрките. Те са свързани с тяхното културно и литературно наследство. Първите тюркски писмени паметници са датирани от VI-VIII в., това са известните орхонско-енисейски рунически надписи, открити покрай бреговете на р. Енисей и разчетени през 1893 г. от датския езиковед Томсен. Създадени от различни автори и по различно време, орхонско-енисейските текстове притежават общи черти, позволяващи да се характеризират не само като епиграфски, но и като поетични паметници, да се проследи развитието на единна литературна традиция, разпространена на една доста обширна територия и просъществувала няколко столетия. Това е свят, в който все още човекът е близо до природата, която е и неговият най-важен Бог - Тенгри. Оттогава до днес са запазени и стиховете на такива поети като Апрънчур Тигин, Чучу, Кюл Таркан, Ашък Тутунг и др., значителна част от които са създадени в кръга на манихейската и будистката култура. Приемането на исляма сред тюркските племена, започнало от Х в., е важна цивилизационна промяна. Тя засяга езика, литературата, изкуствата, цялостната естетико-художествена система. Ислямът изиграва твърде важна обединителна роля за тях при все по-засилващата се тюркизация на Мала Азия, като изгражда разбирането им за общност. Промяната се изразява не само в отказа от предишните религиозни вярвания - шаманизъм, будизъм, манихейство, но и в начина на живот. Това е един качествено нов момент на преход от номадски към уседнал живот. Тюркските племена възприемат и новата за тях писменост - арабската, на която създават и оставят множество писмени паметници. В един от тях особено ярко се очертават чертите на този преход - това е "Книгата на дядо Коркут", записана значително по-късно от създаването си - през ХV в. и състояща се от 12 цикли. Диван-ъ Люгат-ит Тюрк на Кашгярлъ Махмуд е другото много важно произведение от ХI в, което съдържа ценни сведения за езика на турците и за средноазиатските тюркски народи и племена. То представлява своеобразен турски речник, по който арабите да могат да учат езика. Диванът съдържа 7500 турски думи. С възприемането на новата религия се извършват и редица промени в езика, главно под въздействието на арабския език от свещените книги и на първо място от Корана. Въздействие, което за кратко време се разпростира от личните имена, през мерната система, системата от ценности, историческите герои и спомените за тях, знанията, образованието, възпитанието, етиката и т.н. Не трябва да се забравя, че ислямът навлиза през персийските земи. Този процес е последван от едно дълго турско-иранско съседство, така че двата езика - арабският като език на религията и персийският като език на изкуството и културата, доста време съжителствуват паралелно. По това време има и двуезични поети, пишещи и на арабски, и на персийски. В определен смисъл ембрионалният период в развитието на класическата турска литература съвпада с раждането на Османската империя. Анадолската турска литература, формираща се през XIII в., е резултат от спояването на различни и разновременни културни традиции под влиянието на исляма. Оттогава до края на XIX в. турската литература се развива в контекста на мюсюлманската цивилизация. Първите турски литературни произведения са датирани от XIII в., като повечето от тях са със суфийско (мистично) съдържание. Мистично-философската система, наречена "Илм-и Тасаввуф" (Ilm-i Tasavvuf), а най-често споменавана като суфизъм, така дълбоко прониква в литературата, че не би могло средновековната турска поезия - а и другите тюрски мюсюлмански литератури, да бъдат напълно разбрани извън контекста на неговата философска основа. В периода на създаване и укрепване на Османската империя през ХIII-ХV в. започва да се формира и османският език като своеобразна "сплав" от класическия перисйски, арабския и тюркските говори. Възприемат се арабо-персийската метрика - аруз, и персийските поетични форми - месневи, касиде, газел. Последният се превръща в една от най-елегантните поетични форми, в създаването на които османските поети се проявяват като изключителни стилисти и майстори. Това е и най-популярният поетичен вид - броят на създадените от тях газели е по-голям от всички останали поетични форми, взети заедно. Любовта е основна тема на газела, и "...каквото е сонетът за италианците, това е газелът за персийците и турците" (Е. Гиб). Фузули, Баки и Недим са най-талантливите създатели на тази кратка поетична форма. Съществуват и други видове жанрови поетични сборници като месневитата, които по правило имат свои собствени заглавия. Ако това са любовни поеми, те носят имената на героя и героинята, например Хюсрев и Ширин. Ако ли пък са дидактични поеми, заглавията им често пъти са фантастични, украшателски, маниерни, като например "Полъхът на цветята" (Nevhat-ul Ezhar). Понякога могат да бъдат и описателно-тематични, като назовават обекта на творбата например Саки-Наме (Saki-Name), което озачава "Книга за виночерпеца". Едни от най-разпространените сборници са диваните. Те включват събрани съчинения на даден автор, с изключение на дългите месневита, оформяни като отделни и независими книги. Съществува и едно друго направление в османската литература - това е т. нар. поезия на текетата (ХIII-ХVI в.), която е вид религиозно народно творчество, силно повлияно от ислямския мистицизъм - тасаввуфа, което оказва силно влияние за развитието на богато литературно творчество, основаващо се не само на основните моменти в учението, но и върху любовта към ближния, върху една много силна хуманистична струя. Често тези стихове са изпълнявани в дервишките текета в съпровод на музика. Най-силните поети на това течение са Юнус Емре, Несими, Кайгусуз Абдал, хаджи Байрам Вели, Хаяти и Пир султан Абдал. Друг клон на народната литература е ашъкско-сазовата, устна и изпълнявана в музикален съпровод на саза, до голяма степен основаваща се на интерпретацията на съхраненото в народната памет и в сравнително малкия брой разпръснати антологични сбирки, т. нар. джонк (conk). Така се поражда голямото раздвоение в средновековната турска литература, определило и появата на две основни направления в нея: класическата (диванската литература), отговаряща на вкусовете и изискванията на ценителите на изящната словесност, на щастливото малцинство на висоокообразованата елитарна прослойка, и народната литература (която не е идентична с фолклора, както би могъл да предположи еввропейския читател, а е особен вид лично творчество, на основата на народната традиция). Диванската литература се развива под влиянието на арабската и персийската, заимствайки и формите, и съдържанието, и е напълно противоположна на предходното литературно наследство, в което са звучали дивите гласове на кавала и кобуза, разнасящи се из степите и планините". Езикът е другото съществено различие в двете течения на старата турска литература. Османският се формира като официален литературен език, но той стои далеч от народния, говорим турски, съдържа елементи на арабската и персийската граматика, както и на речниковия им фонд. Езиковата разлика задълбочава и културната дихотомия между народ и елит в Османската империя, която бива преодоляна едва след кемалистките езикови реформи в началото на ХХ в. През XVI в. Османската империя достига най-големия си разцвет. Истанбул се налага като един от най-интересните културни центрове през тази епоха. Това е и векът на великия Мимар Синан. Същевременно разцвет достига и калиграфията. По това време книгата се превръща в истинско произведение на изкуството. Кожените подвързии на ръкописната книга са богато украсени със златни и сребърни закопчалки, страниците са оформени с фини рисунки и изумяващи с изяществото си миниатюри, илюстриращи съдържанието на книгата. XVI в. остава като "златния век" и в историята на османската поезия, заради върховете, до които достигат големите поети на тази епоха. Сред най-изтъкнатите от тях са Ахмед Паша, Месихи, изключителната Михри-Хатун, наричана Слънцето сред жените и по-късно сравнявана със Сафо, най-големият лирик Махмуд Абдал Баки, Назми, Фигани, Фазли, Хаяли, Фузули, Неви, Хакани, Багдатлъ Рухи, Ташлъджалъ Яхия и др. В периода на разцвет на диванската поезия (ХVI-ХVIII в.) творят още такива големи османски поети като Багдатлъ Рухи, Наби, Нефи, Недим, Шейх Галиб, Вейси, Нергиси и други. Те създават най-зрелите и съвършени образци на класическата поезия, откъсвайки се от персийските образци и внасяйки местен колорит, моменти от всекидневието, в описанията на градовете и градския бит. Първите признаци на европеизацията се проявяват в началото на XVIII в., останало в историята с красивото и романтично наименование "Епохата на лалетата" - "Ляле Деври". Всичко, идващо от Европа - облекло, вещи, забавления, предмети на изкуството - започнало да се нарича "фиренг", "ефрендж". В културния живот на Османска Турция огромна роля изиграва книгопечатането на турски език, въведено през 1729 г., когато е отпечатана първата турска книга в печатницата на Ибрахим Мютеферрика. Това е общата културно-идейна атмосфера, в която се извършва трансформацията на турската литература, преходът от средновековието към съвременността, от източната традиция - към европейската, в руслото на която тя се развива и до днес. Сериозните обществени промени по отношение не само на културата, но и на институциите, държавността, образованието, процесите на "европеизация" от епохата на танзимата продължават и с по-дълбоките преобразования, осъществени в първите десетилетия от основаването на Турската република и известни в историята като "кемалистки реформи" или "кемалистки революции". Това е периодът на формиране на новата културна идентичност на съвременна Турция, израсла от руините на империята. Тази идентичност преодолява разделението на "ориенталско" и "европейско", изгражда се чрез стремежа да се преодолее пропастта между тях. Турската култура търси новия си облик чрез синтеза между двете начала, чрез възможно най-пълното амалгамиране между тези две толкова различни цивилизации, преживели и сблъсък помежду си, но и непрестанното приближаване една към друга. Затова може да се каже, че в най-общ смисъл европеизацията е взаимоотношение между обществото и културата, от което се ражда новата културна идентичност на турската нация, чрез която тя се интегрира в европейското културно пространство. Става въпрос за един наистина колосален духовен прелом, който може да бъде проследен във всяка сфера на културата. Скъсвайки с традицията на дивана, творците от времето на танзимата създават първите произведения по европейски образец, както и новите литературни жанрове като роман, разказ, драма. Ибрахим Шинаси пише първата пиеса "Женитбата на поета", Намък Кемал - първия роман "Отмъщение" (Интибах). Голям е приносът на Зия Паша, Шемсеттин Сами, Реджаизаде Махмуд Екрем. Писателският кръг около списанието "Съкровищница на знанието (Сервети Фюнун) полагат началото на новите стилове и направления (парнасизъм, символизъм). В областта на прозата най-значими са романите на Халит Зия Ушаклъгил "Синьо и черно" и "Забранена любов", и Мехмед Рауф - "Септември", първият психологически роман в историята на новата турска литература. Движението за национален облик на турската култура е благоприятствано от промените в обществения и социалния живот след конституционните реформи от 1908 г. Али Джаниб Йонтем, Йомер Сейфеттин, Зия Гьокалп полагат основите на националната литература, основаваща се на разбираем и чист турски език, националните ценности и националния живот, обединявайки се около списанието "Млади пера", започнало да излиза от 1911 г. Най-сериозната промяна в развоя на съвременната турска литература настъпва след основаването на Турската република и кемалистките реформи, засегнали из основи не само живота на обществото, държавата, но и културата. След промените в характера на държавата и нейното устройство, с прехода от конституционна монархия към светска и модерна република, културната политика на Мустафа Кемал Ататюрк се насочва към изграждане на новите образователни и културни институции. Сред най-важните реформи са "езиковата революция" от 1928 г., заменила арабското писмо с турска азбука на латинска основа, създаването на Турското езиково дружество, което да изгради новите езикови и литературни норми на националния език, освобождаващ се от арабо-персийските структури и чуждици, както и на Турското историческо дружество, което да положи основите на турската национална историография, призвана не на последно място да формира и новата идентичност на нацията, свързана, от една страна, с разграничаване от османското минало, а от друга - с настоящето и бъдещето на републиката. В този период силни произведения създават Решат Нури Гюнтекин ("Зелената нощ", 1928, и "Листопад", 1930), чийто роман "Чучулигата", е издаван 4 пъти в България и се превръща в своеобразен бестселър, Пеями Сафа ("Фатих- Харбие", 1931), Якуб Кадри Караосманоглу ("Чужденецът", 1932), Халиде Едип Адъвар ("Синекли Бакал", 1936). След двете вълни на модернистичната поезия, създавана първо в кръга на "Сервети Фюнун", а по-късно и на списанието "Заря на бъдещето" (Феджри Ати), дълбоката революционна промяна в турската поезия осъществява световно, известният поет Назъм Хикмет Ран (1902-1963), сложил началото на турския "вер либр", без да се отказва напълно от предходната традиция на диванската и народната литература. По свой собствен път той достига до форми, които го приближават до поезията на Владимир Маяковски и Гео Милев. По пътя на обновлението на поезията поемат и други поколения по стъпките на своя предшественик Назъм Хикмет. Така името на Орхан Вели Канък се свързва с радикалното литературно-естетическо движение за обновяване на турската поезия "Първото ново" (Birinci Yeni), белязало един съвсем нов етап в нейното развитие. Вестител на новите дълбоки промени в съвременната турска поезия, настъпили през 40-те години, е поетичният сборник "Странно" (Garip, 1941) на "тройката" поети от т. нар. "Триножник"* - Орхан Вели, Октай Рифат и Мелих Джевдет Андай. Създаването на "непоетична" поезия и "нелитературна" литература - това според известния турски литературовед Мехмед Каплан е най-голямата революция в турската поезия, която извършват Орхан Вели и неговите съмишленици. Съвременната турска проза също бележи важни етапи в своя развой. Много силен автор в периода между двете световни войни е Сабахаттин Али, положил основите на социалния реализъм, а също доразвил прозата със силно психологическо въздействие, анализирал влиянието на културните промени в обществото в своите романи "Дяволът е вътре в нас" (1940) и "Мадоната в коженото палто" (1943). Темата за малкия човек с неподражаемо майсторство и проникновение разработва в разказите си Саит Фаик Абасъянък, нерядко сравняван с Ан. Чехов в руската литература. Неговият герой е градският човек в своята понякога странна, понякога подтискаща, урбанистична среда. За разлика от това, от началото на 50-те години в турската литература се заражда вълната на т. нар. селска литература, обърната към сериозните социално-икономически и културни проблеми на турското село. Факир Байкурт е един от представителите на талантливото и ярко поколение писатели, родени и израснали в Анадола, които внасят качествено ново осветляване на селската тема и разчупват тематичните рамки на прозата, ангажирана дотогава предимно с проблемите на големия град и на малкия човек в него. Неговите произведения като "Отмъщението на змиите" ("Yilanlarin oco", 1961), "Съдбата на Ъразджа" (Irazca’nin dirligi, 1961) и "Поема за Кара Ахмед" (Kara Ahmet destani, 1977) се отличават с достоверност и дълбоко проникване в същността на проблемите, с широтата и обхвата на жизнения материал, с художествената убедителност на характерите, с жив и колоритен народен език. Несъмнено една от най-ярките фигури в този период е Яшар Кемал, който също пише за селото, но сам не се причислява към "селската вълна". С романа си "Индже Мемед" (Ince Memed) печели не само авторитетната награда на литературното списание "Варлък", но и международна известност. Неговите творби са издавани многократно и са преведени на 36 езика. Критичката Ан Филип пише за него в Liberation следното: "Познавахме един велик поет от Турция - Назъм Хикмет. Днес Турция обаче има и един голям романист - Яшар Кемал." По силата на разказваческия дар европейските критици го сравняват с Иняцио Силоне, Ерих Мария Ремарк, Пърл Бък, по размаха на повествованието - с Толстой, по жизнеността - с Дикенс. В средата на 50-те години на ХХ в. започва своя творчески път и друг колос в съвременната турска литература, Азиз Несин (1915 - 1995), спечелил си славата на един съвременен Настрадин Ходжа, събрал вековната източна и човешка мъдрост в дълбоко хуманистичното си творчество. В годините след военния преврат от 1980 г. настъпва определена деполитизация и в културата. В този период като че ли литературата се фокусира много повече върху проблемите на собственото си развитие, по линията на сравнителния дискурс с явленията в световната литература. Това по някакъв начин довежда до изместване на политическите пристрастия на авторите, за да излязат на преден план въпросите на естетиката, поетиката, техниката на писане. В турската литература се появяват представители на големите тенденции и течения в литературния свят, като например магическия реализъм в творчеството на писателката Лятифе Текин, постмодернизма в романите на Орхан Памук (или хиперреализма, както той самият е по-склонен да охарактеризира своя маниер на писане). Съвременната турска литература съществува в многообразието на ететически направления, програми и манифести и неслучайно често пъти е сравнявана с "вечно променящо се море" или с "безбрежен и бездънен океан". Своеобразното й развитие налага тя да бъде разглеждана както в светлината на съвременните световни литературни процеси и явления, така и през призмата на историческата ретроспективност.
Хюсеин Мевсим
В Турция, страна, в която театралното изкуство в своите най-различни проявления и форми безусловно представлява една от фундаменталните съставки на националната култура, от началото на 90-те години, от общобалканската, дори от източноевропейската драматургия, най-много текстове са поставени именно от български автори Смея да твърдя, че след промените в България от 1989 г., с други думи - в годините на прехода, в културния взаимообмен между България и Турция най-интензивни, непосредствени и плодотворни връзки се установиха в сферата на театъра. И това сътрудничество се заключава не само в участие в театрални фестивали и турнета на различни трупи, нито пък в обмяната на опит, изразяваща се в творчески взаимогостувания на режисьори, а преди всичко в превода и сценичната реализация на текстове от драматурзи на съседа. В този процес несъмнени заслуги имат както административно-институционалните усилия на Красимира Филипова от Национален център за театър и Леми Билгин, генерален директор на Държавните театри в Република Турция, а така също и персоналната активност и похвална инициативност на Божидар Манев, Исмаил Бекир Аглагюл, Искендер Алтън, Владлен Александров, Селим Гюрата, Кева Апостолова, Крум Гергицов и др. Докато през въпросните години пиесите от турски автори по българските сцени са само три, а именно - "Псевдоним "Розова пъпка" на Октай Арайъджъ (Разградски театър "А. Страшимиров", реж. и пр. И. Б. Аглагюл, 1999), "Задният двор" на Билгесу Еренус (Пазарджишки драматично-куклен театър "К. Величков", реж. И. Алтън, пр. И. Б. Аглагюл, 2001), "Матрьошка" на Тунджер Джюдженоглу (Силистренски театър "С. Доброплодни", реж. Стефан Стайчев, пр. И. Б. Аглагюл, 2002), като същата под заглавие "Любов на бавни глътки" се играе в Русенския театър "С. Огнянов" (реж. Венцислав Асенов, 2006), пиесите от българските драматурзи по сцените на турските държавни, частни и аматьорски театрални трупи се превърнаха в радваща традиция. Не сме привърженици на строгата статистика, но в Турция, от началото на 90-те г., от общобалканската, дори от източноевропейската драматургия, най-много текстове са поставени именно от български автори. И всичко това в страна като Турция, в която театралното изкуство в своите най-различни проявления и форми безусловно представлява една от фундаменталните съставки на националната култура. В периода на Републиката, чиито основи са положени в 1923 г., се набелязват значителни постижения по отношение на институционализирането на театъра и развитието на драматургията. Голям принос за превръщането на театъра в съвременно изкуство има Мухсин Ертугрул, основателно категоризиран като "родоначалника на турския театър", който през 1927-а оглавява Консерваторията в Истанбул и поставя въпроса за създаването на национална драматургия. Откриването на Държавна консерватория в Анкара и Театрален отдел към нея, както и създаването на Държавните театри (1949) към Министерството на просветата (впоследствие преминават към Министерството на културата и туризма), са основните жалони на това възходящо развитие на сценично-визуалните изкуства в съседна Турция, съпроводено с основаването на множество частни и любителски театри не само в големите градове. Но тук се налага един ретроспективен поглед: първата преведена на турски и впоследствие поставена на сцената на Истанбулския общински театър (1941) пиеса от български автор е "Милионерът" на Йордан Йовков. В периода на "студената война" и напрегнатостта в двустранните отношения сме свидетели на затишие в интересуващата ни област и веднага след размразяването от края на 80-те г. в частния театър АСТ в Анкара амбициозният режисьор И. Алтън поставя (1997) "Рейс" на Ст. Стратиев (пр. Г. Алтънок и Т. Джюдженоглу). За съжаление самият драматург няма възможност да присъства на премиерата, но след запознанството с изпратените му видеоматериали, в писмо до режисьора споделя, че това е един от най-тънките прочити на пиесата му. Следващата година в Анкарския държавен театър е реализирана още една Стратиева пиеса - "Сако от велур" (пр. от фр. Йоздемир Индже), чиито послания, за жалост, не достигат до почитателите на театъра. Христо Бойчев, станал причина към средата на 90-те г. да се заговори за "източноевропейска вълна" в световната драматургия, за пръв път е представен в Турция в 2002 г. в Измирския държавен театър с култовата си пиеса "Полковникът-птица" (пр. от англ. Нихал Гейран Колдаш), като тя е поставена малко по-късно същата година от Маджит Копер в Истанбулския общински театър със заглавието "Птича операция". По покана на Анкарския държавен театър в 2001 г. в турската столица гостува директорът на Пазарджишкия драматично-куклен театър Вл. Александров - първият български режисьор, поставил пиеса на турска сцена, който се изяви блестящо със "Службогонци" (пр. И. Б. Аглагюл) на Иван Вазов, като постановката бе посрещната с адмирации от театралните критици, игра се над сто пъти пред препълнени салони. Отново същият режисьор след две години бе поканен да реализира в Държавния театър в Анталия "Римска баня" (пр. Хюсеин Мевсим) на Стратиев, като с тази проява бе чествана и 10-годишнината от откриването на театъра в "столицата на турската Ривиера." В 2004 г. великолепната Стефан-Цанева пиеса "Последната нощ на Сократ" (пр. И. Б. Аглагюл) под режисурата на И. Алтън зарадва театралната публика в Държавния театър в Измир. Друга пиеса на "българския Маяковски", а именно "Другата смърт на Жанна д’Арк" (пр. Х. Мевсим) есента на 2005-а намери сценичното си превъплъщение в частното Театрално ателие в Истанбул, основано от едни от най-големите турски актьори Халюк Билгинер и Зухал Олджай. Режисьор бе младият Кемал Айдоган, а ролите на Бога, Жанна и Палача бяха поверени на Х. Билгинер, Тюлай Гюнал и Гювен Кърач. Постановката, която по единодушното мнение на театралните среди бе събитие, се игра и в следващите два сезона със същия успех, имаше и турне по цялата страна, а преводачът бе номиниран за най-добър превод на пиеса, появиха се няколко дузини хвалебствени отзиви в централните и специализираните издания, третиращи както режисьорско-постановъч- ните и актьорско-изпълнителските достойнства, така също и изключително задълбочения и злободневен текст на Ст. Цанев. Кева Апостолова стана известна на турските театрални среди с детската си пиеса "Златното момиче" (пр. И. Б. Аглагюл) в Държавния театър в Истанбул (2006), в режисьорското изпълнение на Александър Беровски. В есента на 2006 г. творческият сезон в Държавните театри бе открит с Христо-Бойчевата "Жената на полковника" (пр. Х. Мевсим) в Анкарския държавен театър, което само по себе си бе огромно признание за българската драматургия. Впрочем може да се каже, че сезонът 2006-2007 г. в Турция мина под печата на Бойчевата драматургия, защото в началото на 2007-а в Истанбулския общински театър под режисурата на Маджит Копер се състоя премиерата на "Оркестър "Титаник" (пр. Х. Мевсим), а в Международния ден на театъра същата пиеса се срещна със зрителите си и в Държавния театър в Анталия (реж. Пламен Панев) и продължава да се играе. Последните новости в тази област са предстоящите премиери на "Римска баня" (пр. Х. Мевсим) на непрежалимия Стратиев в частния АСТ в Анкара (режисьор е популярният турски театрален и филмов актьор Руткай Азиз) и "Театрална изложба" на Румен Рачев (пр. Х. Мевсим) в Държавния театър в Анталия. В репертоара на различни театри са включени още пиеси на Ив. Радоев ("Чудо", пр. Х. Мевсим), Й. Радичков ("Януари", пр. К. Джесур), Ел. Рахнев ("Кукувицата", пр. Х. Мевсим), Ю. Дачев ("Вчерашни целувки", пр. И. Б. Аглагюл), Я. Добрева ("Боже! Крокодили!", пр. Х. Мевсим), Ст. Цанев ("Всички луди ме обичат", пр. Х. Мевсим), Ст. Стратиев ("Празни стаи", пр. Х. Мевсим), Хр. Бойчев ("Подземният" и "Обратно броене", пр. Х. Мевсим) и др. Макар и преведени, а излезли като книга, пиесите на Ст. Л. Костов ("Големанов", пр. Д. Меламед, Анкара, 1968), Г. Джагаров ("Прокурорът", пр. Л. Демир, Истанбул, 1978), Ст. Цанев ("Животът - това са две жени", пр. Г. Алтънок и Т. Джюдженоглу, Истанбул, 1996), Н. Хайтов ("Пътеки", пр. И. Б. Аглагюл, Анкара, 2002) не са намерили сценичната си реализация.
проф. д-р и. н. Дженгиз Хаков
"Щом България няма агресивни намерения спрямо Турция, разбирателството с нея ще стане много лесно. На нас ни е нужен един приятелски народ на Балканите, а българският народ географски, политически и икономически най-добре отговаря на нашите нужди. Едно приятелство между двата народа ще направи и нас, и вас по-силни и независими..."Kемал Ататюрк Нормализирането на българо-турските отношения след Балканските войни и тяхното прерастване в добросъседски приятелски отношения в периода между двете световни войни е свързано непосредствено с името на Мустафа Kемал Ататюрк. Той пристига в София с чин майор като военно аташе в Турското посолство през есента на 1913 г. и се завръща в Турция след успешно изпълнена мисия като подполковник през ранната пролет на 1915 г. А неговата мисия се състои в това да съдейства за включването на България на страната на държавите от Тройния съюз и разработването на плановете на военното сътрудничество между България и Турция в предстоящата Първа световна война. С политическите аспекти на това сътрудничество се заема новоназначеният преди това турски посланик в София Али Фетхи Окяр. Двамата се познават много добре като активни участници в младотурското движение, като и двамата са еднакво недолюбвани от младотурските ръководители заради своя непокорен характер. Това е втората причина, поради която младотурското правителство ги изпраща в София с цел да ги държи по-далеч от Истанбул. Мисията на Ататюрк в София е изключително трудна, имайки предвид поражението на България във Втората балканска война и загубата на повечето територии, завоювани от нея в Първата балканска война в Източна и Западна Тракия, Родопите и Македония. Турция си възвръща Източна Тракия с Одрин, Вардарска Македония преминава към Сърбия, Егейска Македония към Гърция, Южна Добруджа към Румъния и само Пиринска Македония остава за България1. Освен това Русия и Англия също действат за привличането на България към Антантата, като и обещават цяла Източна Тракия, безплатно превъоръжаване на Българската армия и голяма финансова помощ. От своя страна за присъединяването си към Тройния съюз България поставя като условие да й се предаде цяла Източна Македония, корекция в нейна полза на българо-турската граница по поречието на р. Марица, връщането обратно на всички български бежанци от Тракия и изплащането на обещетение за тях. Тези условия са неприемливи за Турция и Ататюрк работи усилено за тяхното изменение и получаването на съгласието на България за присъединяването й към Тройния съюз. Неговите усилия са подкрепени от австро-унгарската и германската дипломация в София, тъй като с присъединяването на България към Тройния съюз се осигурява непрекъсната сухопътна връзка между неговите членове. А това има голямо военностратегическо значение за успешното водене на военните действия в предстоящата Първа световна война. Оценявайки положението на България в навечерието на войната, Ататюрк пише на 6 март 1914 г. до турския Генерален щаб, че невъзможността на България да владее цяла Македония нанася незарастваща рана на българския народ, армия и правителство. Българите смятат, че могат да излекуват тази рана само като си върнат отново онези части от Македония, които са завладени от Сърбия и Гърция, и за постигането на това на българите им е необходимо да се споразумеят с турците2. А що се отнася до претенциите на България за установяване на пълен контрол над басейна на р. Марица и завладяването на Одрин, те на практика са неосъществими. За всеки случай той препоръчва да се прехвърлят допълнително въоръжени части към Одрин, които да респектират българите3. При изпълнението на своите служебни задължения в България Ататюрк се среща многократно с висши български военни представители като военния министър ген. Големан Бояджиев, началника на Генералния щаб ген. Н. Жеков и генерал-щабните офицери, упълномощени да водят преговорите за българо-турското военно сътрудничество. Той установява близки приятелски отношения с бившия български военен министър ген. Стилян Kовачев, с когото на противоположни позиции са участвали в Първата балканска война в Източна Тракия. Ататюрк се среща и с македонските революционни дейци в София, които го приемат много радушно като свой земляк от Македония. Сред тях са депутатът Диме Ачков, ген. Протогеров, историкът Панчо Дорев и др. Особено добри приятелства Ататюрк създава с повечето от 17-те турски депутати в Българския парламент, между които най-близкия му приятел Зюмрюзаде Шакир бей от Варна, Хафъз Садък от Русе, Исмаил Хаккъ от Kавала, Салим Нури бей от Kърджали, Ибрахим Ефенди от Айтос. Всички свои контакти и приятелства, които Ататюрк установява в България, му помагат да изпълни по най-добрия начин своите служебни задължения като военно аташе и главната си мисия - да склони България да се присъедини към Тройния съюз. Като военно аташе в София Ататюрк отговаря и за Сърбия, Черна Гора и Румъния. Но сравнително краткият му престой в България не дава възможност да посети Белград, Цетине и Букурещ. Въпреки това в своите доклади той дава фактологично обоснована, обективна оценка за политиката на балканските държави в навечерието на Първата световна война4. Усилията на германската, австро-унгарската и турската дипломация за привличането на България в Тройния съюз накрая дават очаквания резултат. С помощта на сключените с България тайни споразумения през август 1915 г. България става член на Тройния съюз5. Според тези споразумения на Турция се гарантират военните доставки през българска територия и се удовлетворяват териториалните претенции на България към Сърбия, Гърция и Румъния, но не и към Турция, за което изключително голяма заслуга има Ататюрк. Неговата дейност като военно аташе получава много положителна оценка както от турска, така и от българска страна. Турският Генерален щаб го повишава в чин подполковник, а българският цар Фердинанд го награждава с орден "Свети Александър" - III степен. По време на своето пребиваване в България Ататюрк посещава различни градове и села, интересува се от социално-икономическото, политическото и културното развитие на страната. По такъв начин той се убеждава в големия напредък, постигнат от България след провъзгласяването на своята независимост от Османската империя. България става за Ататюрк най-близката Европа, където доузряват неговите идеи за реформирането и модернизирането на Турция. Той се връща в Турция по свое желание, за да участва в различните фронтове на войната, отнасяйки със себе си най-топли приятелски чувства към българския народ, които по време на неговото президентство на Република Турция се отразяват най-благоприятно върху развитието на българо-турските отношения. Освободителната война на турския народ срещу страните от Антантата се следи с много голям интерес в България, защото една победа в тази война би означавало начало на разрушаването на Версайската система от несправедливи мирни договори, наложени от победителите в Първата световна война на победените държави, в това число на Турция и България. Затова българското правителство начело с Александър Стамболийски, въпреки забраната на Антантата, съдейства за изпращането на военна и стопанска помощ на анкарското правителство. За целта то дава съгласието си за неофициалното установяване в София на един от близките съратници на Ататюрк Джеват Аббас, който организира изпращането на помощта за освободителната война. След поражението на войските на полк. Джафер Таяр в Тракия 385 офицери, 3229 войници и 22 000 цивилно турско население преминават в България и биват материално и финансово подпомогнати от българското правителство6. Победата на турския народ в Освободителната война се посреща в България с голямо удовлетворение и определени надежди. Министър-председателят Ал. Стамболийски, без да дочака окончателното подписване на Лозанския мирен договор, изпраща българския генерален консул в Одрин - генерал от запаса Тодор Марков, за лична среща с Ататюрк. Тази среща се осъществява в края на януари 1923 г. в Измир. Тук двамата стигат до заключението, че няма никакви пречки за установяването на приятелски и добросъседски отношения между Турция и България. А що се отнася до искането на България за дипломатическа подкрепа от Турция за нейния излаз на Егейско море чрез Западна Тракия, Ататюрк по принцип дава съгласието си. Обобщавайки резултатите от тази среща в Измир, Ататюрк казва: "Щом България няма агресивни намерения спрямо Турция, разбирателството с нея ще стане много лесно. На нас ни е нужен един приятелски народ на Балканите, а българският народ географски, политически и икономически най-добре отговаря на нашите нужди. Едно приятелство между двата народа ще направи и нас, и вас по-силни и независими...7" В присъствието на Т. Марков Ататюрк изпраща телеграма до ръководителя на турската делегация на Лозанската конференция Исмет Иньоню да подкрепи българските искания за излаз на Егейско море чрез Западна Тракия8. Разговорите в Измир между Ататюрк и Т. Марков потвърждават взаимната заинтересованост от установяването на добросъседски приятелски отношения между България и Турция. По инициатива на турската страна през май 1923 г. започват официални преговори между двете страни. Но поради натиска на Антантата над България и главно поради извършения военен преврат на 9 юни 1923 г. и убийството на българския министър-председател Ал. Стамболийски, започналите българо-турски преговори се проточват около две години. За необходимостта от тяхното ускоряване Т. Марков вече като ръководител на българската дипломатическа мисия в Истанбул пише до София: "Подписаният в Лозана мирен договор е една голяма политическа победа на турците... При създалите се от войната отношения към другите съседи и при онзи враждебен обръч, който те са обтегнали около нас, остава ни само към Изток един отвор, през който можем да дишаме - към Турция, която ни е дала много доказателства за добро разположение към нас...9" Най-после проточилите се българо-турски преговори завършват успешно. На 18 октомври 1925 г. в Анкара се подписва Договор за приятелство между Царство България и Република Турция10. В договора се говори за установяване на нерушим мир, искрено и безкрайно приятелство между двете страни, за изграждането на дипломатически отношения между тях въз основа на международното право, за необходимостта от сключването на търговска конвенция и договор за арбитраж. Подчертава се, че конвенцията и протоколът към настоящия договор са неделима част от него. Допълнителният протокол към договора се отнася за правата на малцинствата в България и Турция, които се третират на реципрочна основа според международните договори с идентични клаузи. Съгласно буква "В" от допълнителния протокол недвижимите имоти на българите от Източна Тракия, които са се изселили в България (без българските имоти в Истанбул) и недвижимите имоти на мюсюлманите от териториите на Турция, преминали към България след Балканската война, както и на тези, изселили се в Турция, остават в собственост на държавата, в която се намират. Kонвенцията за установяване пък се отнася за условията на живеене и работа на българските поданици в Турция и на турските граждани в България. С подписания Анкарски договор и последвалите го други двустранни договори българо-турските отношения придобиват най-желаната форма, утвърдена в международните отношения. Зачестяват взаимните посещения на министри, депутати, журналисти, научни и културни дейци. Но официалното посещение на българската делегация в Турция през декември 1931 г. начело с министър-председателя Никола Мушанов се превръща в демонстрация на сърдечното българо-турско приятелство11. Навсякъде българската делегация намира изключително сърдечен прием. Предмет на преговорите между българските и турските държавници са стопански, политически въпроси, членството в Обществото на народите, балканските конференции за подготовката на сключването на Балкански пакт и др. въпроси от общ интерес за двете страни. Накрая Н. Мушанов бива приет от президента Ататюрк, с когото води дълъг и сърдечен разговор за настоящето и бъдещето на българо-турските приятелски отношения12. Българският вестник "Утро", обобщавайки отзивите в българския и турския печат за посещението на Н. Мушанов в Турция, пише: "Царското посрещане, което турското правителство направи на нашия министър-председател, ще остави незабравими спомени в сърцата на целия български народ. Ние отдавна знаем, че големият реформатор на Турция Гази Мустафа Kемал обича българския народ, но грандиозното посрещане, което беше устроено на неговия представител, завинаги циментира това приятелство.13" Обаче сключеният между Турция и Гърция през 1933 г. пакт за гарантиране на неприкосновеността на турско-гръцката граница14 се посреща с неодобрение от част от българската общественост и печат. Той се оценява като насочен срещу България, която има претенции за излаз на Егейско море. За да потвърдят още веднъж миролюбивите цели на турската външна политика и разсеят съмненията на българската страна в това отношение, министър-председателят И. Иньоню и външният министър Т. Р. Арас правят официално посещение през септември 1933 г. в София. Предлага се на България да се присъедини към този пакт и той да стане тристранен между Турция, Гърция и България. Тази покана се отклонява от българския министър-председател Н. Мушанов с мотива, че участието на България в този пакт би означавало доброволен отказ от неините претенции за излаз на Егейско море. За искреността на Турция към България говори фактът, че турската страна редовно е информирала българската за хода на водените турско-гръцки преговори. Затова турско-гръцкият пакт, макар и да не се одобрява от българското правителство, той не се отразява негативно върху българо-турските отношения. Това се потвърждава и от продължаването с пет години на Договора за неутралитет, помирение, съдебно разбирателство и арбитраж между България и Турция от 1929 г. След посещението на И. Иньоню и Т. Р. Арас в София коментарите в българския печат подчертават, че нищо не може да попречи на по-нататъшното укрепване на българо-турското приятелство15. През 1934 г. с активното участие на Турция се сключва Балкански пакт между Турция, Гърция, Румъния и Югославия16. България не участва в този пакт, който има за цел да защитава балканските граници на тези държави срещу нападение от друга балканска държава, поради териториалните си претенции към някои от участниците в този пакт като Гърция и Румъния. Въпреки това българо-турските отношения запазват своя приятелски и добросъседски характер. Смъртта на Ататюрк през 1938 г. се възприема като незаменима загуба както за турския народ, така и за българо-турските приятелски отношения. На траурната церемония при погребението на Ататюрк ръководителят на 130-членната военна българска делегация - военният министър ген. Даскалов заявява: "Преждевременната смърт на Ататюрк както навсякъде по света, така и в България събужда дълбока скръб, защото с неговата смърт човечеството загуби една велика личност, чието място лесно няма да може да се запълни.17" В своя уводна статия вестник "Днес" пише: "Ататюрк почина, но неговият дух е вграден в грандиозното му творение Нова Турция, която винаги ще живее... Хора от такава величина през вековете се срещат само веднъж. Историята на днешна Турция е история на този изключителен човек.18" В заключение искам дебело да подчертая, че по времето на Ататюрк България има най-добри отношения с Турция, в сравнение с която и да е друга балканска държава.1 Международни актове и договори 1648-1918. София, 1958, с. 330-332.2 Мустафа Кемал Ататюрк и турско-българските отношения в документи (1913 - 1938). Анкара, 2002, раздел II, Документ 11, с. 151-152.3 Пак там, Документ 13, с.163.4 Пак там, Документи 11, 15, 18.5 Международни актове и договори... с. 366-369.6 Централен държавен архив (ЦДА), фонд 176 , опис 4, архивна единица 2401, лист 144; архивна единица 1298, лист 81; Великов, С. Кемалистката революция и българската общественост 1918-1922. София, 1966, с. 81-85, 149-152: Хаков, Дж. История на Турция през XX век. Анкара - София, 2000, с. 144-145.7 Мустафа Kемал Ататюрк и турско-българските отношения в документи..., Раздел III, Документ 29, с. 227-245.8 Пак там, Документи 41-42, с. 284-286.9 ЦДА, ф. 176 , оп. 4, а.е. 2304, л. 219.10 Мустафа Kемал Ататюрк и турско-българските отношения в документи..., Раздел I, Документ 4, с. 51-67.11 Пак там, Раздел V, Документи 75-76, с. 544-561.12 Пак там, Документи 77-79, с. 562-566, 567-575, 576-581.13 Пак там, Документ 83, с. 596.14 Soysal, I. Turkiye’nin Siyasal Andlasmalari. Cilt I (1920-1945), Ankara, 1983, s. 433-434.15 Мустафа мал Ататюрк и турско-българските отношения в документи..., Раздел V, Документи 87-91, с. 608-64416 Soysal, I. Turkiye’nin Andlasmalari..., s. 454-462.17 Мустафа Kемал Ататюрк и турско-българските отношения в документи..., Документ 94, с. 655-656.18 Пак там, Документ 95, с. 657.
България и Турция се намират на пресечната точка на енергийните коридори Н. Пр. г-н Мехмет Тугрул Гюджюк е роден през 1955 г. в Анкара. Завършва политология в Босфорския университет през 1978 г. Трети секретар в Главна дирекция "Двустранни икономически отношения" (1978–1981) и втори секретар на Турското посолство в Саудитска Арабия (1981–1983). Вицеконсул на Генералното консулство на Турция в Западен Берлин (1983–1984), а от 1984 до 1987 г. – консул. Помощник личен секретар на президента (1987–1989), съветник в Турското посолство в Бон, Германия (1989–1993). Оглавява отдела за връзки с ЕС в Министерството на външните работи на Република Турция (1993–1995). Първи съветник в Турското посолство във Вашингтон (1995–1999), министър-съветник в Турското посолство в Москва (1999–2001), а от 2001 до 2006 г. зам.-главен директор на Главна дирекция "Общи и двустранни икономически отношения". Женен, с две деца. - Ваше Превъзходителство, как оценявате развитието на взаимоотношенията между нашите две страни и по-специално политическте и икономическите отношения? - Турция отдава голямо значение на връзките си със съседна България. Ние споделяме обща география и между нас съществуват исторически и културни връзки. През последните седемнадесет години двустранните отношения между нашите две страни отбелязват голям напредък. Днес политическото, икономическото и търговското сътрудничество между двете страни се намират на едно много добро ниво. Активният политически диалог допринася за развитието на двустранните отношения. Най-показателни в случая са посещенията на високо равнище. През последните две години министър-председателят на Република България г-н Сергей Станишев посети Турция, президентът, председателят на Великото народно събрание и министърът на външните работи на Република Турция (в рамките на НАТО и Срещата на страните от Югоизточна Европа) посетиха България. Трябва да спомена и визитите, осъществени на ниво министри, представители на местната власт и други институции. Тези посещения откриват възможности за създаване на нови перспективи в развитието и на двустранните отношения. Като съюзници в НАТО след присъединяването и на двете страни към ЕС със сходна външна политика ще се обогати идеята за Европа. Двустранните търговски и икономически отношения се развиват много активно. Съществуват редица договори, които определят правната база на тези отношения: през 2002 г. отпаднаха митата за внос на промишлени стоки. Турция е член на Митническия съюз от 1996 г. Търговско-икономическите отношения между двете страни продължават да се развиват и след присъединяването на България към ЕС. След 2003 г. търговският стокообмен се е увеличил четири пъти. През 2006 г. е достигнал 3,2 милиарда долара, а тази година се очаква да достигне 4 милиарда долара. Сравнявайки тези цифри с търговския стокообмен през 2000 г., който е бил само 718 милиона долара, ще отбележим степента на развитие на двустранните отношения. Турция е на първо място по износ от България и четвърта по внос, с което се превръща в четвърти търговски партньор за България. Тези показатели са валидни и за 2007 г. Ако бъде направено сравнение с големите търговски партньори на България, ще се установи балансиран търговски стокообмен. През 2006 г. турските инвестиции в България, капиталите от трети страни и тези под формата на инвестиции от смесени дружества са достигнали 600 милиона долара. Турските инвестиции са в много широк диапазон и приложение в цялата страна. Тези инвестиции създават работни места и допринасят за развитието на икономиката на страната. Факт е, че по-голяма част от турските инвестиции в България са в производствения сектор и осигуряват заетост на местно ниво и повишават жизнения стандарт на българските граждани. - Преди десет години имаше големи енергийни и инфраструктурни проекти. Може ли и днес да има подобно сътрудничество? - България и Турция се намират на пресечната точка на енергийните коридори, Енергийните и инфраструктурните проекти имат голямо значение и за двете страни. През следващите години ще се увеличи нуждата от енергия, поради което страните ни ще играят важна роля в този сектор. Например проектът "Набуко" е еднакво важен и за двете страни. Поемането на общи ангажименти по този проект е в полза и на двете страни. При посещението на министъра на енергетиката и природните ресурси на Република Турция в България през ноември миналата година бяха разгледани въпроси, свързани със сътрудничеството в областта на енергетиката. Значението на проекта "Набуко" вече се оценява и от европейска страна, поради което е назначен координатор. От друга страна, ако погледнем инфраструктурните проекти в България, ще видим, че проекти като "Марица изток I" и "Марица изток II", "Пречиствателна станция Горна Оряховица" и "Съоръжението за отпадни води в Ловеч" успешно участват турски предприемачи. Инфраструктурните проекти създават възможност за сътрудничество между двете страни. През последните години стабилно нарасна участието на турски предприемачи в инфраструктурните проекти. Като пример можем да посочим голямото значение за региона на автомагистрала "Тракия", свързваща източната и западната част на България - от Бургас до Сърбия. Консорциумът Догуш-Еко завърши успешно 44-километровата отсечка на магистралата между Бургас и Карнобат преди крайния срок. В рамките на четвърти и осми европейски коридор на магистрала "Люлин" между София и Перник продължава да работи турската фирма "Мапа Дженгиз". Освен магистрали радващо е, че турски фирми поемат обекти като болницата "Токуда" в София. Опитът и ноу-хау на турските строителни предприемачи, цените, качеството и професионализмът, предлагани на България, дават голям тласък на двустранните отношения. - Какви трябва да бъдат общите усилия за развитието и стимулирането на отношенията между България и Турция? - Представители на най-високо ниво от двете страни споделят мнението, че пълноправното членство на България в ЕС ще даде своя принос както за регионалната стабилност и сигурност, така и за създаване на нови възможности за сътрудничество. Развиващите се макроикономически параметри и членството в ЕС привличат инвеститори от други страни, между които и Турция. Търговските инвестиции, енергетиката, инфраструктурните проекти, транспортът и туризмът са потенциалните области за сътрудничество. През октомври 2003 г. в Измит бе открит завод за производство на промишлени и моторни масла от българската петролна компания "Приста Оил" на стойност 15 милиона щатски долара, която бе най-голямата инвестиция на България в Турция. Имайки предвид общото икономическо състояние на България, желанието на българските фирми за инвестиции в Турция е по-малко. Надяваме се в бъдеще с развитието на българската икономика да се увеличат и българските инвестиции в Турция. В много области и проекти, споменати по-горе, визовият режим е най-голямата пречка за развитието на икономическите отношения. Политиката за насърчаване на инвестициите в България и преодоляването на проблемите с визите за чуждестранни бизнесмени и инвеститори ще създаде синергия както за България, така и за региона. В рамките на организацията на ЧИС развитието на двустранното сътрудничество в регионална перспектива е от взаимен интерес. На този етап в отношенията съществува все още значителен нереализиран потенциал. Общото между развитите демокрации и икономики са добрите икономически и търговски отношения със съседните страни. Факт, ползван като основен фактор за създаването на ЕС. Активното развитие на икономическите отношения е от особено значение и за двете страни. В тази връзка важна е и ролята на търговските палати. С прагматичния си подход към бизнес средите, търговските палати и техните структури, ползвайки потенциала, който двете страни предлагат една на друга, могат да допринесат за изграждането на подходяща основа, върху която да се развиват тези отношения. - След започването на преговорите с ЕС какви промени се наблюдават в Турция? Има ли промяна във визията на политиците и манталитета на хората? - Още през XIX в. икономическата, политическата и социалната структура на Турция се ориентира към западния модел на развитие. След Първата световна война и основаването на Република Турция като модел на развитие се приема западноевропейския модел. През гореспоменатия период до днес Турция е изградила близки съюзнически отношения със Запада. Като страна-членка е участвала в създаването на ООН, членка е на НАТО, на Съвета на Европа, на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и е установила партньорство със западноевропейската общност. По време на студената война, като част от западния свят, Турция е отстоявала свободата, демокрацията и човешките права. Турция е играла и продължава да играе ключова роля в отбраната на Европейския континент. В тази насока основните елементи на външната политика на Турция се припокриват с политиката на европейските ни партньори. Турция със своето геостратегическо положение, с икономическия си потенциал, военна мощ и специалната си роля в междукултурния диалог ще има съществен принос в ЕС. Днес Турция с 400 милиарда долара БВП, 7 % годишен ръст на икономиката и седемнайстата по големина икономика в света не е страна за подценяване. Би било трудно ЕС да играе глобална роля без Турция. Провежданите икономически, политически и социални реформи в Турция са се ускорили след обявяване кандидатурата на страната за членство в ЕС през 1999 г. на срещата на високо равнище в Хелзинки. С тези реформи се укрепи правната система на Турция, като й се отреди достойно място в правната система за международните договори. С конституционните промени след октомври 2001 г. конституцията е подновена с една трета от законите - променени. За да се отговори на критериите на ЕС, през 2002-2004 г. със законови промени са приведени в действие осем присъдинителни пакета. Продължава работата по обявения през април 2006 г. девети присъединителен пакет по отношение някои от промените в законодателството. Турция е решена да продължи процеса на реформите докрай с цел постигане на висок жизнен стандарт на турския народ в рамките на възприятията за съвременна цивилизация независимо от членството й в ЕС. В тази насока през април 2007 г. тогавашният държавен министър и настоящ министър на външните работи и главен преговарящ Али Бабаджан обяви публично "Програма за съгласуване на законодателството на Турция с ЕС". Споменатата по-горе програма е съставена със сътрудничеството на съответните държавни институции, както и неправителствени организации, състои се от 33 части и обхваща дейностите по съгласуването на въпросите, свързани със законодателството. Приемането на програмата независимо от развитието на преговорите е пример за решителността на Турция да продължи съответните реформи. След постигане на пълноправното членство на Турция в ЕС за двете страни ще влезе в действие формулата "спечели-спечели". Разглеждането на членството като процес, който ще бъде завършен още утре, поражда неоснователни притеснения в общественото мнение на някои европейски страни с вътрешни проблеми. Когато Турция достигне готовност за членство, дали Турция ще е член на ЕС, или не, ще бъде решено от общественото мнение на ЕС и Турция. Надяваме се, че присъединителният процес на Турция ще продължи и в бъдеще в съответствие с подписания през 1963 г. договор за партньорство между ЕС и Турция, Договор за митнически съюз с ЕС, както и ще бъде поставен на независима основа от фактори, които са извън критериите за членство. - Вашият мандат в България съвпада с периода на кандидатурата за членството на Турция в ЕС. Как България би помогнала на Турция в интеграционния процес? - През 1999 г. по време на срещата в Хелзинки Турция приема статута на страна кандидат-член. Датата, на която започват преговорите за присъединяване в ЕС, е 3 октомври 2005 г. Турската страна счита, че в процеса на преговорите не е нужно да се създават пречки с политическа цел от страна на някои държави. Напротив такъв тип поведение би било в несъответствие с решенията, приети от всички страни-членки относно кандидатурата на Турция и би допринесло за разколебаване на общественото мнения на Турция относно ЕС. Турция посреща със задоволство заявленията по време на двустранните срещи с българските компетентни органи относно подкрепата на България за присъединяване на страната ни в ЕС. Турция още от самото начало е подкрепяла интеграцията на България в Европа и евро-атлантическите структури, кандидатурата й в НАТО и е щастлива от приемането на България в НАТО и ЕС. Споделянето на обща визия от двете страни относно присъединяването към по-горе споменатите структури буди задоволство и предполага надежда за развитието на региона и решаване на въпросите от глобален аспект. България като страна, приключила неотдавна присъединителния си период, е заявила готовността си да сподели опита, който е придобила по време на този период. В тази насока между двете страни има сътрудничество "ad-hoc" на ниво експерти. Съответните български институции отговарят на всички технически въпроси, поставени от турска страна със съдействие на посолството ни. Оставаме с надеждата, че подкрепата в процеса на присъединяване на Турция към ЕС от страна на приятелска и съседна България, с която имаме прекрасни отношения в почти всички области, ще продължи и в бъдеще. - Един съвсем конкретен въпрос за правилата на ЕС, които не всички разбираме. Кипър патентова наименованието "локум" и в ЕС той ще се продава като Cyprus delight, а не като "Turkish delight". Възможно ли е едно правило да заличи една вековна традиция? - Повече от два века локумът е част от турската кухня. В началото османските дворцови сладкари го наричали "rahat ul-hulkum", което в буквален превод означава "гърлоуспокояващо". С течение на времето наименованието на това сладкарско изделие е останало като локум. Кагото говорим за турски десерти, локумът е един от първите, за които се сещаме. Познат в целия свят, локумът е намерил място и международно признание в хранителните регистри в редица страни. В Европа това сладкарско изделие се произвежда с наименованието "Turkish delight". Формулата на приготвянето му е известна, затова и патентоването му не е необходимо. Освен това всяка фирма произвежда локума по своя собствена рецепта и начин. Това, което фирмата от гръцката южна част на Кипър е направила, не е нищо друго освен регистрация на търговска марка. Невъзможно е да се забрани използането на наименования като "турски локум" и "Turkish delight" в границите на ЕС, въз основа само на тази регистрация. Освен това потребителят трябва да бъде убеден, че продуктът, който закупува като "Cyprus delight" всъщност е "Turkish delight", а усилията, положени в тази насока, всъщност представляват реклама на турския локум. - Помага ли ЕС на странати Ви за разрешаване на въпроса с тероризма в Югоизточна Турция? - Както знаете ПКК/КОНГРА-ГЕЛ е включена в списъка на "терористичните организации" на ЕС. Това обаче не е достатъчно. Необходимо е да се предприемат конкретни действия срещу тази организация. В този смисъл бихме искали европейските страни да предприемат необходими стъпки за прекъсване на незаконните източници на финансиране на ПКК - основно трафик на наркотици и оръжие, възпрепятстване на дейността й в някои европейски страни под формата на фондации, сдружения и обществени организации, както и за закриване на незаконните й медиини органи (като ROJ TV в Дания). Друг аспект, към който отправяме критика, е отношението на европейските медии към ПКК. Медиите в ЕС не споменават ПКК като терористична организация, въпреки че е включена в списъка на ЕС като такава. Активистите й биват определяни като сепаратисти/революционери/бунтовници, като се избягва използването на думата терористи. Това в никъкъв случай не се припокрива с поетите от международната общност ангажименти и отговорности за борба с тероризма. - С какво най-много Ви впечатлява България? - Едно от нещата, което първо ми направи впечатление, е приликата между двете страни, което се дължащи на съседството на Турция с България, както и на общото ни историческо и културно наследство. Другото, което ме впечатли особено, е хубавата природа на страната ви. Несъмнено най-голямото предимство от съседството между две страни е възможността за взаимодействие. Броят на българските граждани, посещаващи Турция, нараства с всяка изминала година. Това е важен фактор за положителното взаимодействие между двете страни. Важен фактор представлява и стабилното повишаване на двустранния търговски стокообмен. С удоволствие наблюдавам и сближаването на нашите два народа. Другото, което ми прави впечатление, е голямата промяна, извършена в България за много кратко време. Забелязвам, че с помощта на динамизма, дължащ се на процеса на интеграция в европейските и атлантическите институции, страната ви бързо се променя и осъществява редица радикални реформи. Икономиката отбелязва стабилен ръст. Осъществяват се чувствителни промени и в социалната сфера. Благодарение на местоположението, политическата и икономическата си стабилност България играе важна роля в региона. Наблюдавам също така, че българското общество гледа по-позитивно към бъдещото. Една от основните причини за това е членството на България в ЕС. Смятам, че България ще се развива много бързо и в най-скоро време ще се превърне в страна-членка с ценен принос в Съюза. Естествено бързата промяна е съпроводена с известни проблеми. Смятам, че осъществените в кратък период радикални промени създават проблеми в социалната сфера, които могат да бъдат преодолени чрез положителния принос на вътрешните и външните динамики. Считам, че България я очаква светло бъдеще. В Турция казваме "Не взимай дом, вземи си съсед". От тази гледна точка смятам, че ние сме късметлии с такъв съсед като България. Интервю на Валентин Костов
